Роскосмос разсекрети документи за изстрелването на изследователски сонди към Венера

По случай 40-тата годишнина от изстрелването на междупланетните станции „Вега“, които бяха изстреляни от космодрума Байконур през декември 1984 година, Роскосмос публикува няколко разсекретени документа, свързани с тези мисии. Съобщението се появи на официалния уебсайт на руската държавната корпорация.

„Преди 40 години, на 15 декември 1984 година, от космодрума Байконур беше изстреляна ракета „Протон-К“ с автоматичната междупланетна станция „Вега-1“, а шест дни по-късно – друга ракета „Протон-К“ със станцията „Вега-2“, която извърши изследване на планетата Венера и Халеевата комета. Проектът „Вега“ беше триумф на родната наука и международното сътрудничество в космическите изследвания. В рамките на този проект бяха постигнати много научни и технически пробиви. Балистичната част на програмата, която съчетаваше полет до Венера и Халеевата комета, също беше изключително сложна.“

се казва в изявление на Роскосмос

Станциите „Вега-1“ и „Вега-2“ бяха напълно идентични по отношение на задачите, схемите на полетите, дизайна, както и състава на системите и научното оборудване. Те се състояха от две части: летателен и спускаем апарат. Изстрелването на две идентични станции се дължеше на необходимостта да се повиши общата надеждност на експедиционната задача, както и да се проведат контактни изследвания на повърхността на Венера в два различни региона на планетата и да се изучи Халеевата комета на различни разстояния от Слънцето.

Продължителността на полета от Земята до Венера е 178 дни за „Вега-1“ и 176 дни за „Вега-2“. По време на полета бяха направени две корекции за насочване на спускаемите апарати към определените точки на навлизане в атмосферата на планетата. За първи път в практиката на световната космонавтика като изследователски апарат беше използвана балонна сонда. Тя прелетя на височина 53-55 километра от повърхността на Венера и извърши метеорологични измервания и предаде получените данни на Земята на вълна от 18 сантиметра. За получаване на данните бяха използвани две мрежи от радиотелескопи.

След прелитането на Венера траекторията на станциите беше коригирана така, че да се приближи до Халеевата комета. „Вега-1“ се приближи до ядрото на кометата на разстояние 8879 километра, а „Вега-2“ – на разстояние 8010 километра. Скоростта на полета достигна 80 km/s. В резултат на изследването стана възможно да се определят структурата и размерът на ядрото, инфрачервената температура и други параметри. За първи път в историята беше възможно да се получат снимки на ядрото на кометата, като общият брой на изображенията надхвърля 1000.