САЩ разсекретиха 50-годишната си програма за шпионски спътници JUMPSEAT

Преди почти 50 години над Северния полюс с часове „висяха“ американски спътници, които не снимаха Земята в обичайния смисъл, а я слушаха. Те улавяха радиосигнали и разговори на съветските военни, докато далеч долу бушуваше Студената война. Сега Националната служба за военно-космическо разузнаване на САЩ (National Reconnaissance Office, NRO) за първи път официално призна съществуването на програмата JUMPSEAT и обясни защо е била създадена, как е работила и как са изглеждали самите апарати.

Агенцията нарича JUMPSEAT първото американско поколение спътници за събиране на радиоразузнавателни данни във високоелиптична орбита. Изстрелванията се провеждат от 1971 до 1987 година, като мисиите са носили номера 7701-7708. Проектът е възникнал от програмата на Военновъздушните сили на САЩ в състава на NRO и е разработен в рамките на проекта „EARPOP“. Oт NRO подчертават, че тези апарати са се появили в период на резки геополитически промени и напрежение от Студената война, която като цяло е продължила до началото на 90-те години.

След Втората световна война САЩ са разтревожени от разпространението на комунизма, нарастването на ядрените арсенали и риска противниците да разработват ракети с голям обсег и атомни оръжия. Успехът на „Спутник- 1“ беше поредният сигнал, че е възможно да се изведе в космоса обект, който теоретично може да се превърне в заплаха. На този фон току-що създадената в онези години NRO се превърна в един от ключовите инструменти за предоставяне на отговори на ръководството на страната.

По това време САЩ вече разполагат със спътници за електронно наблюдение в ниска околоземна орбита, включително GRAB и POPPY. Поради траекторията си обаче тези спътници не можеха да „задържат“ зоните на интерес за дълго време. Ето защо NRO и ВВС на САЩ, работещи съвместно по така наречената „Програма А“ на NRO получават задачата да изградят основен спътник за прихващане на сигнали в силно елиптична орбита. Новият апарат трябваше да работи в орбита от типа „Молния“, която преди това активно се използваше от СССР.

Тайната на JUMPSEAT се криеше именно в траекторията. Спътниците летяха по силно удължена орбита, която се издигаше от няколкостотин километра до около 39 000 километра.

Най-високата точка те преминаха над северното полукълбо, а там скоростта е минимална, така че апаратите сякаш се „задържаха“ над Арктика, Русия, Канада и Гренландия. Пълната обиколка отнемаше около 12 часа. Тази геометрия осигуряваше стабилно покритие на северните ширини и даваше възможност за прихващане на сигнали от един район за дълъг период от време.

От NRO обясняват, че основната задача на JUMPSEAT е била да следи развитието на нападателните и отбранителните оръжейни системи на вероятния враг. Устройствата са прихващали радиоизлъчвания и сигнали, комуникационни данни и техническа информация и подобни източници. Тази информация се предаваше на американски наземни пунктове за обработка и след това отиваше в Министерството на отбраната на САЩ, Агенцията за национална сигурност и други агенции, отговарящи за сигурността.

Първата мисия е изстреляна през 1971 година от базата Ванденберг в Калифорния. В по-ранните години този космодрум е един от ключовите обекти за изстрелване на военни апарати в полярни орбити.

Заедно с историята на програмата, NRO за първи път показа снимки и схема на спътника, които видяхте по-горе. Апаратите са построени от компанията Hughes. На илюстрацията на агенцията са показани две основни антени. Едната с дължина около 4 метра служи за прихващане на радиосигнали, а втората с дължина около 2 метра – за предаване на данни към наземните станции. Горната част дълго време оставаше отделна интрига. Сега вече е ясно, че в нея има възел, който е компенсирал въртенето, така че антените да могат да се насочват точно към радиоизточниците.

JUMPSEAT работи изненадващо дълго време. NRO изтъква, че през последните години апаратите са били използвани в режим на ретранслатор, а през 2006 година окончателно са били изведени от експлоатация. Решението за извеждане от експлоатация е взето съвместно от NRO, партньорите в мисията и националните структури на ниво командване.