След 30 години в космоса: МКС ще падне в Тихия океан

След повече от три десетилетия като символ на международното сътрудничество в космоса, Международната космическа станция (МКС) се приближава към края на своята мисия. Според информация, потвърдена от ръководителя на руската космическа агенция „Роскосмос“ Александър Баканов, станцията ще бъде изведена от орбита и насочена към Тихия океан около 2030 година.

Планът предвижда процесът по извеждане на МКС да започне още през 2028 г. Това ще бъде постепенна операция, при която орбитата на станцията ще бъде понижена контролирано. След окончателното прекратяване на експлоатацията огромната конструкция ще бъде насочена към атмосферата на Земята, където голяма част от нея ще изгори, а останалите фрагменти ще паднат в отдалечен район на Южния Тихи океан.

Избраното място за това е т.нар. Точка Немо (Point Nemo) – най-отдалечената точка от сушата на планетата. Този район често е наричан „гробище на космическите апарати“, защото именно там през последните десетилетия се насочват стари сателити, космически кораби и други орбитални конструкции, които трябва да бъдат унищожени безопасно.

Решението за „пенсионирането“ на МКС не е изненадващо за специалистите. Станцията функционира от 1998 година и много от нейните модули вече показват признаци на сериозно износване. Особено притеснение създават пукнатини, открити в руския модул „Звезда“, както и общата умора на металните конструкции в най-старите сегменти на станцията. Техническите проблеми, комбинирани с променящата се геополитическа среда и новите космически програми, ускоряват решението за постепенно прекратяване на проекта.

За да се гарантира безопасното извеждане на станцията от орбита, през 2024–2025 г. НАСА възложи на SpaceX разработването на специален космически апарат, често описван като своеобразен „космически влекач“. Този апарат ще се скачва с МКС и ще извърши финалните маневри, които ще насочат станцията към атмосферата и към предварително определената зона в океана.

Докато МКС се подготвя за своя край, големите космически сили вече гледат към следващата фаза на орбиталните мисии. Русия работи активно по изграждането на Руска орбитална станция (РОС), като първият енергиен модул се очаква да бъде изстрелян около 2027–2028 г. Идеята е преходът от МКС към новата станция да стане плавно и без прекъсване на руските научни експерименти в орбита.

От своя страна НАСА няма намерение да изгражда нова държавна станция в ниска околоземна орбита. Американската агенция планира да използва капацитет от частни космически станции, разработвани от компании като Axiom Space и Blue Origin. Така САЩ ще насочат по-голяма част от ресурсите си към програмата „Артемида“, която има за цел да върне хора на Луната и да изгради орбиталната станция Gateway около естествения спътник на Земята.

Междувременно Китай вече има собствена функционираща орбитална станция – „Тянгун“. Тя е изградена от три основни модула – „Тянхъ“, „Вентиян“ и „Ментиан“, които формират характерната Т-образна структура на комплекса.

Самата Международна космическа станция е един от най-сложните инженерни проекти в историята. Руският сегмент включва пет основни модула и осигурява управление на ориентацията и двигателите, които поддържат орбитата на станцията. Американската част, съставена от четири основни модула, доставя по-голямата част от електроенергията чрез огромните слънчеви панели и осигурява комуникацията със Земята. Европейската космическа агенция и Япония също участват с научни лаборатории, в които през годините са проведени хиляди експерименти.

Така след повече от 30 години активна работа МКС постепенно ще се превърне в част от историята на космическите изследвания. Нейното контролирано потапяне в Тихия океан ще отбележи края на една епоха, но и началото на нова – в която частни станции, нови орбитални комплекси и лунни мисии ще определят бъдещето на човечеството в космоса.