Слънчевата система вече няма да е същата – човечеството за първи път промени орбитите на астероиди

През септември 2022 година НАСА реализира мисията DART (Double Asteroid Redirection Test), в рамките на която космически апарат с тегло около 570 килограма и скорост над 22 500 км/ч умишлено се сблъска с астероида Диморфос – спътник на по-големия астероид Дидим в образуваната от тях двойна система. Целта беше да се демонстрира възможността за отклоняване на астероиди чрез удар за целите на планетарната отбрана.

Ударът успешно съкрати периода на въртене на Диморфос около Дидим с около 33 минути, което значително надхвърли очакванията на учените от 7–10 минути. Това се случи благодарение на допълнителния импулс от отхвърлените при удара отломки. Само че въздействието се оказа по-голямо, отколкото някой би могъл да очаква. Ново проучване, базирано на множество наблюдения потвърди, че ударът на DART е променил не само вътрешните орбитални параметри на двойката, но и параметрите на хелиоцентричната орбита на цялата система Дидима-Диморфос около Слънцето.

Това означава, че човечеството за първи път е направило корекции в гравитационната картина на Слънчевата система – това определено ще има последствия.

Изчисленията показаха, че орбиталната скорост на тази астероидна двойка около Слънцето е намаляла с 11,7 ± 1,3 микрометра в секунда (приблизително с 42 милиметра в час). Това е довело до съкращаване на орбиталния период с части от секундата (орбиталният период на двойката преди сблъсъка е бил 770 дни) и намаляване на радиуса на орбитата с 0,72–2,36 километра (орбитата е елиптична). За десетилетие натрупаното отклонение на позицията на системата ще възлиза на около 3,69 километра. Фактически орбитата на тази система започна да се свива около Слънцето, като по този начин се приближи и към Земята.

Промяната в орбитата беше надеждно потвърдена въз основа на обширен масив от данни: 22 пресичания на звезди, 5955 измервания от наземни станции, 3 навигационни измервания с апарата DART и 9 измервания на разстоянията до системата. Статистическият анализ показа висока достоверност на резултатите. Част от импулса от удара и изхвърлянето на отломки се предава на центъра на масата на системата, което и предизвиква наблюдаваното отклонение на нейната хелиоцентрична траектория.

Това постижение е от ключово значение за планетарната отбрана: то доказва, че кинетичният удар е в състояние да отклони астероидните системи от орбитите им около Слънцето, което при ранното откриване на заплахата позволява да се предотврати сблъсък със Земята, дори и при малки промени в траекторията. Допълнителни подробности за обекта ще предостави мисията ESA Hera, която ще пристигне в системата в края на десетилетието. Нейната цел ще е да изследва кратера, отломките и структурата на астероидите. Изследването на обекта на място е необходимо за уточняване на математическите модели на ударното въздействие.