Слънчево изригване е предизвикало най-силната радиационна буря на Земята от 2017 година насам

На 8 юни Слънцето преживя изригване от клас М, което е от горния, но не и от крайния клас подобни явления.

Това изригване с магнитуд М9,7 предизвика най-силната радиационна буря S3 на Земята от 2017 година насам.

S3 се отнася до нивото на биологична опасност за пътниците в самолетите и екипажите на полети на голяма височина, както и за астронавтите в космическото пространство. Такива събития ще има все повече и повече, понеже пикът на Слънчевата активност наближава.

През май 2024 максималната интензивност на слънчевите изригвания достигна ниво Х12. По това време през Земята премина вълна от полярни сияния, която се наблюдаваше дори в България. Заредените частици на Слънцето „бомбардираха“ Земята и по линиите на магнитното поле се устремиха към полюсите. Тъй като магнитното поле на планетата ни придоби по-сплескана форма под значителния натиск на слънчевия вятър, силата му на екватора се увеличи, а полярните сияния се изместиха към по-ниските географски ширини.

Изригването с магнитуд М9,7 миналата събота, в допълнение към полярните сияния в северните географски ширини на Земята, предизвика срив на късовълновите радиокомуникации откъм осветената от Слънцето страна и, което е по-опасно, предизвика силна радиационна буря откъм осветената от Слънцето страна и в Космоса.

На Земята екипажите на самолетите, които рискуваха да навлязат в зоната с висока радиация бяха инструктирани да променят маршрутите си. Не бяха докладвани сривове в сателитните системи. В същото време спътниците са най-уязвими за гама и рентгеновите потоци от изригванията, както и за плазмата – изхвърлянето на коронална маса от Слънцето.

Съществува и друга опасност за инфраструктурата на Земята, която се изразява в индуциране на постоянни токове в дълги метални конструкции при движението им в магнитното поле на Земята, когато полето се раздвижва от слънчевия вятър (изригвания). Енергетиците са готови за това. Всички те са впечатлени от един инцидент през 1989 година, когато геомагнитна буря разтопила трансформатор в подстанция в Квебек, Канада.

Много по-трудно е да се установи въздействието на слънчевата активност върху тръбопроводите. Теченията в тръбите ускоряват корозията, която е много трудно да се открие, особено ако инфраструктурата е под земята. Железопътната сигнализация също може да бъде засегната от слънчевата активност – релсите са напълно способни да индуцират токове. От друга страна, страда и глобалната навигационна система (GPS). Всички тези „удоволствия“ започваме да изпитваме с нарастваща интензивност, понеже този път пикът на слънчевата активност може да започне цели 6 месеца по-рано – още през есента на тази година.