Сондата „Паркър“ на НАСА ще се доближи рекордно близко до Слънцето

В навечерието на Коледа слънчевата сонда на НАСА „Паркър“ ще се приближи до Слънцето на рекордно близко разстояние – „само“ на 6,9 милиона километра, което е много, много малко в сравнение с диаметъра на звездата (1,39 милиона километра). Всъщност „Паркър“ ще се гмурне в горната част на атмосферата на Слънцето, където температурите могат да достигнат 1000 и повече градуса по Целзий, но това е основната цел на мисията „Паркър“ – да научи повече за слънчевия вятър, който е най-силен на това място.

„Паркър“ изпълнява амбициозна мисия за изучаване на произхода на слънчевия вятър – постоянния поток от заредени частици, който се движи навън от Слънцето. Въпреки повече от половин век научни изследвания след откриването му през 60-те години на миналия век, точният източник на явлението в короната остава неизвестен.

Слънчевата сонда „Паркър“ ще се приближи до Слънцето на 24 декември. Това ще бъде 22-рото приближаване до звездата. Сондата лети по издължена орбита, но това няма да я спаси от евентуално сблъскване със Слънцето.

Сондата ще направи още четири приближавания към Слънцето преди да изгори в атмосферата му през 2026 година. Всички следващи параметри на орбитата ще останат приблизително същите като тези, които тя ще достигне след два дни. Това се отнася за най-близкото приближаване до звездата (6,9 милиона километра) и постигнатата скорост от около 192 км/сек. „Паркър“ е най-бързия обект, създаден от човека в историята на човечеството и ще остане такъв в продължение на около година. Сондата развива скорост от над 690 хиляди километра в час.

Топлинният щит на сондата на „Паркър“ може да издържи на температури от около 1370°C. Нейните сензори и дори окабеляването са изработени от огнеупорни метали. Освен това дори изолацията на проводниците е от сапфирено стъкло. Досега апаратът е преживял близко приближаване до Слънцето и продължава да предава научни данни за частиците и техните енергии, както и за магнитните полета.

Слънчевият вятър, предсказан от физика Юджийн Нюман Паркър през 50-те години на миналия век и открит за първи път от уредите на космическия апарат „Маринър 2“ през 1962 година, формира космическото време в Слънчевата система. Механизмът на образуването му не е напълно изяснен. Слънчевата сонда „Паркър“ се опитва да проучи произхода на зараждането на слънчевия вятър, за да помогне за прогнозирането на космическото време, и за да го направи, трябва буквално да докосне Слънцето, въпреки перспективата да загине.