Сондата Juno на НАСА е заснела детайлно странните пейзажи на една от луните на Юпитер

През декември 2023 година и февруари тази година сондата Juno на НАСА прелетя най-близо в историята над луната на Юпитер – Йо.

Ако преди Juno се приближаваше до повърхността на Йо на десетки хиляди километри, последните полети бяха осъществени на височина от 1500 километра. Това от своя страна позволи да се получат най-детайлните изображения на тази луна на Юпитер.

Въз основа на получените данни художниците на НАСА създадоха анимации на два странни обекта на Йо – езеро от нагорещена до червено магма и удивителна планина.

Луната Йо се смята за най-вулканично активното тяло в Слънчевата система. На нея са регистрирани повече от 400 вулкана, значителна част от които са активни. Близките прелитания ни позволяват да оценим степента на вулканичната активност и да я картографираме. Йо се различава от другите големи спътници на Юпитер и по повече или по-малко равния си ландшафт и разликата в температурата на екватора и в полярните области. Например при последното близко прелитане на Йо, Juno направи първото изображение на южния полюс на луната.

„Йо е осеян с вулкани и ние уловихме няколко от тях в действие. Получихме и няколко чудесни снимки в близък план и други данни за дългото 200 километра езеро от лава Локи Патера. Невероятни детайли показват тези безумни острови в средата на потенциално магматично езеро, заобиколено от гореща лава. Огледалното отражение на езерото, регистрирано от нашите инструменти предполага, че части от повърхността на Йо са гладки като стъкло, напомняйки обсидиановото стъкло, създадено от вулканите на Земята.“

заяви представител на програмата на Общото събрание на Европейския геофизичен съюз във Виена

Основната работа на сондата е да лети в орбита около Юпитер. Изследването на Йо може да се счита за бонус, докато НАСА основно следи гигантската планета.

Смята се, че Юпитер е първата планета, която се е формирала в Слънчевата система. Това я прави ценен обект за изучаване, което ще помогне да се разбере както нейната еволюция, така и на други планети. По-специално учените се интересуват от съдържанието на вода в атмосферата и вътрешността на планетата.

Водата е съществена основа за възникването на биологичния живот навсякъде. Данните за състава на водата в Юпитер са противоречиви. През 1995 година сондата Galileo на НАСА събра данни по време на 57-минутното си спускане в атмосферата на гигантската планета. Данните бяха странни. Сондата не откри почти никаква вода и това противоречеше на моделите на учените. Juno изчислява количеството вода в атмосферата на Юпитер по съдържанието на кислород и водород – атомите, които изграждат водната молекула. Според неговите данни на Юпитер има многократно повече вода, отколкото е открил Galileo. Въз основа на това учените заключиха, че старият спътник вероятно е навлязъл в атмосферата над местната версия на Сахара.

Освен това всяко ново прелитане приближава Juno до преминаването над северния полюс на Юпитер. Този регион е интересен с циклоните си, чиито размери, динамика, форма и плътност дават представа за поведението на атмосферата на планетата. Сондата прави снимки на циклоните във видимото, инфрачервеното и микровълновото излъчване. Микровълновата радиация прониква най-дълбоко под облаците, което предоставя на учените най-ценната информация за структурата на циклоните.

Следващото си прелитане край Юпитер Juno ще направи на 12 май.