Създателят на Великия Филтър предложи ново решение на парадокса на Ферми

Робин Хенсън, който през 1996 година разработи хипотезата за Великия филтър, сега представи нов модел, върху който в продължение на няколко години е работил съвместно с трима други учени. Моделът е доста сложен, но напълно логичен и няма пропуски. Основните изводи от тази научна работа са, че извънземните цивилизации съществуват и ние можем да докажем това по математичен път. Нещо повече, ние вече имаме достатъчно данни, за да можем приблизително да кажем къде се намират те в пространствено-времевия континуум, колко са и кога ще можем да ги срещнем.

Казано накратко, теорията на Великия филтър предполага, че всички развити цивилизации в крайна сметка унищожават сами себе си, като това се е случвало по-рано, преди да получат възможност да колонизират космоса. Но причината за това космическо безмълвие може да е съвсем друга. Може да се окаже, че Великият филтър си съществува, но ние сме го преодолели.

Какво би могло да е този Велик филтър? Идеите са много. Може би всички цивилизации един ден изобретяват ужасни оръжия и кой знае защо започват да ги използват и се самоунищожават. А може би са създали технология за виртуална реалност и са решили да останат там. Или са произвели роботи с ИИ, които в крайна сметка унищожават своите господари в един планетарен робокалипсис. А може някой да е създал нов вирус, унищожил целия живот. Или цивилизацията кой знае защо разрушава околната среда и постепенно замира. А може би те гледат твърде много шоута и слушат такава музика, че затъпяват толкова много, че забравят как да си приготвят храната и умират. Шега разбира се, но кой знае

Новата идея на учените е следната:

• Съществуват два типа извънземни цивилизации. „Тихите“ цивилизации не се променят особено много с течение на времето и не се разширяват. Те не привличат внимание към себе си в космическото пространство, а след това тихо умират. Ние нямаме информация за тях и няма и как да имаме. Можем само да гадаем, използвайки например, уравнението на Дрейк.
• „Шумните“ и силни цивилизации точно обратното, оставят след себе си видими следи. Тераформират планетите, изграждат сфери на Дайсън и т.н. Цивилизациите от този тип бързо се разширяват – поне докато не се срещнат една с друга. По принцип събитията от подобен род би трябвало лесно да се забележат. Ние можем да съставим теории за шумните извънземни на базата на натрупаните към днешен ден данни и можем да разберем много неща за тях. Но няма как да не си зададем въпроса, защо досега не сме видели цивилизация от подобен тип

Ние имаме още един фактор: наличието на хора. И по всичко личи, че те са се появили уникално рано в мащабите на Вселената.

Прекалено ранното човечество

Днес, 13,8 милиарда след Големия взрив, на нас ни се струва че е протекло твърде много време. Но една средностатистическа звезда живее над 5 трилиона години. Земята ще бъде подходяща за живот още около 1,1 милиарда години, Слънцето ще съществува още десет милиарда години. Някои от звездите около нас ще издържат хиляди пъти по-дълго от нашето Слънце. А стандартният научен модел за зараждането на развит живот, се базира на това, че животът трябва да преодолее няколко сложни бариери и според неговия математически апарат много по-голяма е вероятността животът да се появи на планетите и звездните системи, които са съществували най-дълго.

Нека да изградим съвсем опростен математически модел от подобен тип с три свободни параметъра, всеки от които можем да измерим с точност до един порядък. От наличните към днешен ден данни ние можем да направим следните груби оценки:

• Скоростта за експанзия на цивилизацията s можем да преценим на базата на факта, че в известното ни пространство не виждаме нито една от „шумните“ цивилизации
• Броят на големите препятствия n, с които се е сблъскала еволюцията на живота на Земята. Счита се, че хората са преминали от 3 до 12 подобни катаклизми.
• Константата k, ако предположим, че датата на нашата поява е взета на случаен принцип от общата извадка

Използвайки тези параметри и като ги променяме в рамките на допустимите значения, ние можем да преценим какво е разпределението на цивилизациите във времето и какво е средното разстояние между тях, както и да прогнозираме кога ще можем да ги видим. Ето я и самата формула:

Променяйки L (средното време на живот на планетите) и n (броят на препятствията на пътя на развитието на живите организми), можем да изчислим, колко по-рано са се появили хората в сравнение с другите цивилизации.

Ето какви са резултатите:

Дали няма уловка? Каквито и данни да използваме и да вмъкваме във формулата, винаги се получава, че хората са едни от най-ранните цивилизации. Ние винаги сме близо до горната дясна част на графика.

Главната причина за това е, че новите планети и звезди, които са подходящи за живот, ще продължат да се образуват във Вселената още минимум 20-30 милиарда години (ако теорията за Големия взрив е вярна). По-вероятно е този процес да продължи още 100 трилиона години.

Ето защо, какъвто и математичен модел да бъде изграден и използван, оказва се, че нашата цивилизация е от най-ранните най-много 1% цивилизации. По-вероятно е, ние да сме 0,0000001% от ранните цивилизации, дори и да зададем най-лошите условия (всички звезди приключват своя живот също толкова рано, като нашето Слънце и всяка цивилизация трябва да премине 20 Велики филтъра), ние оставаме на ниво около 10%. Числата изглеждат някак невероятни и прекалено аномални.

Следват два варианта:

1. Да приемем своята уникалност. Ние сме супер ранни, ние сме особени!
2. Да решим, че с нашите данни нещо не е наред. Извадката може по някакъв начин да не е представителна

Първата версия никога не е водила до добро. Всеки път когато ни се е струвало, че ние сме нещо особено в космоса (започвайки с геоцентризма), това бе сигурен знак, че ние нещо не разбираме.

Какъв вариант остава в този случай? Че нещо не е наред с нашите пресмятания? Защо нашата цивилизация, както и да го погледнеш, е възникнала така невероятно рано?

„Алчните“ извънземни

Сега учените предложиха нова теория, която може да обясни всичко. Хенсън въвежда понятието алчни инопланетяни (Grabby aliens). Нека само да си представим: шумните извънземни, които непрекъснато се разширяват, с течение на времето запълват цялата Вселена и завземат всички хубави планети. След това нови цивилизации вече няма да се появяват. Планетата, на която те биха могли да възникнат, вече е завзета.

В такъв случай, дори и при нашата ранна поява, вече влизаме не в 1% а в 50% и дори 80% от цивилизациите, които някога ще възникнат. Ние бихме били нещо съвсем обичайно сред тези, които изобщо могат да съществуват и да живеят. А грешката в нашите данни е там, където предположихме, че новите цивилизации ще се появяват и след 10, и след 20 трилиона години. Всъщност те ще престанат да възникват много по-рано дори и да има подходящи условия за това.

Според Хенсън, при тези условия се получава така, че с течение на времето в космоса ще доминират само шумните извънземни, които непрекъснато се стремят да завземат, да се разширяват и да колонизират. Само цивилизациите от подобен тип ще имат силите и енергията да излязат извън пределите на собствената планета и своята земна система. Тихите цивилизации бавно ще отидат в небитието, а нови вече повече няма да се появяват.

Като цяло ще се получи същото, каквото е станало когато европейска цивилизация е отишла в Южна и Северна Америка. Цивилизациите на маите, инките и на другите индианци много бързо просто са изчезнали.

Шумните извънземни по определение са склонни да се разширяват и затова може да се предположи, че те навсякъде ще се държат по същия начин. В бъдеще, може би след няколко десетки милиарда години, космосът ще бъде запълнен с „алчните“ извънземни, които не е задължително да воюват една с друга, но със сигурност завземат всички ресурси, до които могат да се докоснат.

Какво означава това

Първо, Хенсън твърди, че ако в бъдеще срещнем каквито и да било извънземни, то те с огромна вероятност ще бъдат от шумните и силни цивилизации. Това означава, че явно трябва още отсега да се подготвим за подобно събитие.

Второ, математическите модели показват, че за да могат алчните цивилизации да завземат космоса с достатъчна скорост, то те през следващите години трябва да изобретят двигатели, които дават възможност на космическите кораби да се придвижват с 2/3 от скоростта на светлината. На теория това е възможно, но засега ние не можем да си представим как може да изглежда всичко това.

Ето още две прогнози:

• Шумните и силните галактически цивилизации израстват от тихите при приблизително една от един милион галактики
• Ако ние оцелеем, то ще срещнем извънземни през следващите от 250 милиона до 1 милиард години (математическият апарат за тази прогноза е публикувана в научната работа). Всичко зависи от това, колко рано всъщност сме се появили, както и от скоростта на експанзията на цивилизациите в галактиката. Тази прогноза не е особено приятна новина за тези, които се надяват на среща с друга цивилизация докато са живи

Има още върху какво да се помисли. Колкото по-малко други тихи извънземни цивилизации буквално сега съществуват в нашата галактика, а и във Вселената изобщо, толкова по-големи са нашите шансове да станем една от междугалактическите цивилизации в бъдещето.

Но вероятността за това, че към днешен ден в нашата галактика има още някой освен нас, така или иначе се стреми към нулата. На практика математическият модел на Хенсън и неговите колеги, който бе тествана с помощта на суперкомпютър, прогнозира, че съотношението между тихите и шумните цивилизации трябва да бъде повече от 10 000:1. Само в такъв случай е реалистично да очакваме, че поне една от тихите цивилизации изобщо някога е съществувала в историята на нашата галактика (13,5 милиарда години).

Ако предположим, че в нашата галактика точно сега съществува една или няколко тихи цивилизации с време на живот около един милион години, то това съотношение вече става 10 000 000 към едно. И ако такива цивилизации наистина има в Млечния път, то това може само да ни натъжи – вероятността, както за тях, така и за нас, да преминат в класа на шумните и силни цивилизации, които могат да покоряват звездите, е нищожно малка.