Телескопът „Джеймс Уеб“ е забелязал шест по-малки галактики в огромна древна галактика

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ направи едно от най-значимите открития в астрономията през последните години. Откритата през 2013 година огромна древна галактика HFLS3 на възраст „само“ 880 милиона години, не е това, което учените твърдяха. Както показа наблюдението на Джеймс Уеб, HFLS3 е сблъсък на шест млади галактики в зората на времето.

Ранната Вселена е била време на бурни събития. През първите 2 милиарда години след Големия взрив – преди около 13,8 милиарда години, звездообразуването се е ускорило значително, а галактиките са проблясвали в тъмнината, сблъсквайки се и нараствайки. Не е чудно, че несъвършените научни инструменти невинаги ни позволяват да разберем какво се е случвало в определени региони на космоса в определено време.

Откриването на галактиката HFLS3 през 2013 година обаче зашемети учените. Обектът беше открит в данните от космическия телескоп „Хершел“. Това, което се случва в HFLS3 не може да бъде обяснено с настоящите теории в космологията. Последвалите наблюдения на „Хершел“ и участието на друг космически телескоп – Хъбъл позволяват да се подозира, че HFLS3 не е това, което изглежда. Повече яснота внесе телескопът „Джеймс Уеб“, когато започна да наблюдава този участък от небето през есента на 2022 година.

Екип от астрофизици, ръководен от учения Гарет Джоунс от Оксфордския университет анализира данните от наблюдението на HFLS3 и подготви научна статия, която все още не е рецензирана за публикуване в списание Astronomy & Astrophysics, но е достъпна в arXiv.

Учените са открили, че HFLS3 се състои от три двойки малки галактики, които се въртят в своеобразен космически танц, водещ до неизбежен сблъсък в пространство, простиращо се на 36 000 светлинни години. Този сблъсък трябва да се е състоял в рамките на един милиард години от началото на наблюдението, което може да се счита за доста кратък период от време за толкова грандиозно явление като сблъсъка на галактики.

Галактиките по двойки са толкова близо една до друга, че гравитационното им взаимодействие раздвижва материала, който се образува в тях и го кара да избухва по време на звездообразуването, което обяснява и изключително високата скорост на „раждане“ на нови звезди.

„HFLS3 вероятно не е екстремно огнище на звездообразуване, а вместо това представлява една от най-плътните групи взаимодействащи си звездообразуващи галактики през първите милиарди години от съществуването на Вселената. Неотдавнашните и текущите наблюдения с висока разделителна способност ще помогнат за по-доброто характеризиране на този уникален регион.“

споделят учените в статията си