Телескопът „Джеймс Уеб“ е открил неоспоримо доказателство за съществуването на неутронни звезди

Неутронните звезди са по-трудни за откриване от черните дупки. Те също са тъмни, но са и много малки. Всички неутронни звезди, които са открити досега са определени по косвени данни и чрез модели. Сега телескопът „Джеймс Уеб“ на НАСА се доближи до откриването на неутронна звезда, която е остатък от експлозия на свръхнова.

Веднага след като „Джеймс Уеб“ влезе в експлоатация през лятото на 2022 година, учените започнаха да проследяват остатъците от свръхновата 1987А.

Това е близък до нас обект – намира се на „само“ 160 000 светлинни години от нас.

Свръхновата избухва през февруари 1987 година и до май същата година става видима на Земята дори с невъоръжено око. Това е първата толкова ярка свръхнова от 1604 година насам (от времето на свръхновата на Кеплер).

Два часа преди свръхновата да бъде засечена в оптичния диапазон, три земни неутрино обсерватории регистрират кратък изблик на неутрино от обект на същото място в космоса. Изчисленията показват, че свръхновата вероятно ще завърши като неутронна звезда, а не като черна дупка. Въпреки това нямаше категорични доказателства за това и учените прекараха следващите 40 години в следене на 1987А с надеждата да получат повече данни за усъвършенстване на моделите на крайния етап от звездната еволюция.

„Джеймс Уеб“ разполага с неоспоримо доказателство в полза на формирането на неутронна звезда, а не на черна дупка, след експлозията на 1987А. На заглавното изображение вляво можете да видите снимка на останките от свръхнова 1987А, направена от камерата NIRCam на телескопа. В горния десен ъгъл данните от инструмента MIRI показват единичен йонизиран аргон около предполагаемата неутронна звезда (атомите на аргона са загубили по един електрон под въздействието на йонизиращото лъчение на неутронната звезда).

В долния десен ъгъл е показано изображение на многократно йонизиран аргон, получено от инструмента Webb NIRSpec. (Атомите на аргона са загубили до пет електрона всеки). Йонизацията на аргона означава, че компактният обект в центъра излъчва високоенергийни фотони, които избиват електрони от газовия облак, заобикалящ обекта. Въз основа на познанията ни за звездната еволюция е много вероятно центърът на остатъка от свръхнова 1987А да е неутронна звезда, а не черна дупка. Това е най-обещаващото доказателство до момента за съществуването на неутронни звезди. Работата по обекта не спира дотук. Откритието придава на изследванията още по-голямо значение.