Космическият телескоп „Хъбъл“ изпрати изображение на мощна междугалактическа експлозия, която озадачи астрономите. Основните хипотези свързват подобни събития с унищожаването на звезди от черни дупки или сливането на неутронни звезди. Този инцидент обаче повдига нови въпроси в разбирането на астрономическите явления и подчертава многостранния характер на неизследвания космос.
На изображението от „Хъбъл“ се вижда необичайна космическа експлозия, която създава ярка светкавица между две галактики на повече от 3 милиарда светлинни години от Земята. Този оптичен взрив, който се превърна в едно от най-ярките избухвания на синя светлина във Вселената продължи само няколко дни, превръщайки се в нов пример за рядко космическо явление – „lighting fast“ сини оптични преходи (LFBOT).
LFBOT са пълна загадка и се характеризират с бърза еволюция, липса на абсорбционни или емисионни линии в синия спектър в ранните етапи и ярко излъчване в рентгеновата и радиообластта. Позицията на всяка линия в светлинния спектър зависи от енергията на прехода, а ширината и височината на линията могат да предоставят информация за температурата, плътността и други свойства на излъчващото или поглъщащото вещество. Високата оптична яркост и бързото разпадане правят LFBOT рядък и загадъчен клас астрофизични явления.
Първият известен LFBOT е открит през 2018 гoдина и е наречен „Крава“ (AT2018cow). Тя се намираше в спиралния ръкав на галактика, отдалечена на 200 милиона светлинни години и беше 100 пъти по-ярка от обикновена свръхнова и показваше активност в радиовълни, ултравиолетови и рентгенови лъчи. Ако това е била свръхнова, поведението ѝ е изключително необичайно, тъй като обикновено свръхновите остават ярки в продължение на седмици или дори месеци и имат добре дефиниран спектър. „Кравата“ обаче избледняла след няколко дни.
Ашли Кримс – изследовател в Европейската космическа агенция (ЕКА) и водещ автор на документа за наскоро открития LFBOT и екипът му се фокусират върху две възможни обяснения. Едното е, че този LFBOT е бил светкавица, причинена от звезда, разкъсана от черна дупка със средна маса, т.е. черна дупка с маса между 100 и няколко хиляди пъти по-голяма от масата на Слънцето. Смята се, че черните дупки с междинна маса се намират в ядрата на някои кълбовидни звездни купове, които се крият в покрайнините на галактиките. Кримс планира в крайна сметка да използва мощната оптика на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, за да търси всякакви слаби кълбовидни звездни купове на същото място.
Това откритие повдига повече въпроси, отколкото дава отговори, и изисква по-нататъшни изследвания за изясняване на природата на това мистериозно космическо явление. Всяко ново откритие в тази област ни подтиква да преосмислим вече известните факти и теории, разширявайки границите на разбирането за Вселената.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

