Топлинният щит на космическия кораб „Orion“ е ненадежден, но НАСА мълчи по въпроса

Около 6 месеца след като космическият кораб „Orion“ успешно прелетя около Луната в безпилотен режим НАСА съобщи, че топлинният щит на кораба не се държи така, както инженерите са очаквали.

Вместо да изтънява равномерно, щитът на места изгорял до основи и от него падали парчета. Това не доведе до катастрофа, но потенциално застрашава бъдещи пилотирани мисии. В НАСА стигнаха до същината на проблема, но предпочетоха да я запазят в тайна.

На конференция преди няколко дни представители на НАСА бяха директно попитани какво имат да кажат за проблемите с топлинния щит на кораба.

„Няма да споделя това в момента. Когато дойде моментът, веднага ще научите всичко. Имаме окончателно определение на основната причина за проблема.“

каза Лори Глейз, изпълняваща длъжността заместник-администратор на Управлението на мисиите на НАСА за изследователски системи, което наблюдава програмата „Artemis“

Космическият кораб „Orion“ пътува до орбитата на Луната с ракета SLS. Мисията „Artemis 1“ трябваше да бъде окончателният тест за неговата надеждност. Скоростта на повторното навлизане на „Orion“ в атмосферата на Земята беше почти два пъти по-голяма от скоростта на повторното навлизане на капсулите от околоземна орбита и достигна 40 000 км/ч. НАСА разполага с лабораторията ArcJet-Complex за изследване на термичните натоварвания върху топлинните щитове на космическите кораби, но не може да възпроизведе условията в нея за корабите, завръщащи се от междупланетни мисии. Първият „Orion“ трябваше да изпита това от първа ръка.

Компютърното моделиране показа, че материалът на топлинния щит – Avcoat, произвеждан от Textron Systems по лиценз на Lockheed Martin е трябвало постепенно да изгори. Той представлява щит от 186 формовани блока, залепени върху специална топлоустойчива основа (един от елементите на топлинния щит). Първоначално щитът е трябвало да бъде едно цяло, но тестовете на космическия кораб в околоземна орбита показват, че това няма да е най-добрият избор и затова той бил е направен на блокове.

След като „Orion“ каца в Тихия океан било установено, че на някои места блоковете са прогорели или са се откъснали на цели парчета от основата. Ако в кораба имаше астронавти, нямаше да има последствия за тях.

Щитът обаче не се е държал така, както са очаквали инженерите и това налага да се потърсят причините за това поведение. Ако този път „Orion“ е имал късмет, това не значи, че ще има късмет и при следващия полет. НАСА твърди, че експертите са открили основната причина за необичайното поведение на топлинния щит. Официалното съобщение по този въпрос ще се забави, тъй като са необходими допълнителни проверки, които ще бъдат извършени през декември.

Според източника ръководството на агенцията просто не иска да изказва негативно мнение в навечерието на изборите на нов президент на САЩ и вероятно преди смяната на ръководителя на НАСА, която ще последва. Подобни новини обикновено се съобщават в последните седмици на предишния ръководител на поста в Белия дом, следователно трябва да изчакаме до януари 2025 година, за да стане ситуацията по-ясна.

Забавянето на разрешаването на проблема с топлинната защита на „Orion“ е свързано с риск от забавяне на изпращането на астронавти на полет около Луната и завръщането на Луната.

Проблемът се състои в това, че корабът за полет с екипаж по време на мисията „Artemis 2“ вече е монтиран на обслужващия модул и е започнало покриването му с плочки от топлинния щит. Ако този процес бъде спрян за доработка, това ще забави полета, планиран за септември 2025 година с поне една година. Липсата на решение за топлинния щит на кораба пречи и на сглобяването на първата степен на ракетата SLS да продължи. Това е невъзможно поради ограничения срок на експлоатация на твърдогоривните ракетни ускорители, които ще бъдат неизползваеми след забавяне от една година или повече, ако топлинният щит бъде заменен скоро.

Предвид несигурността с топлинния щит на Orion и други проблеми с ракетата SLS, производствения процес на Boeing и други фактори, завръщането на хора на Луната през 2026 година изглежда фантастичен сценарий. Има ли смисъл да се инвестира допълнително в това безперспективно начинание? В САЩ вече публично си задават този въпрос.