Учени са открили планета, която от едната си страна е по-гореща от Слънцето

Международен екип от учени е открил двойна звездна система от бяло и кафяво джудже на 1400 светлинни години от Земята. Тя ще помогне за по-доброто изучаване на класа екзопланети известни още като свръхгорещи юпитери – газови гиганти, разположени съвсем близо до масивните си звезди-домакини.

Кафявото джудже, намиращо се в системата има температура 7700°C, което е по-високо от 5500-те°C, регистрирани на повърхността на Слънцето. Тази температура обаче не е „заслуга“ на самия обект: кафявото джудже се движи по орбита много близо до своя спътник – бялото джудже WD 0032-317, което го излага на радиация. Нощната страна на кафявото джудже, обърната встрани от неговия спътник е с почти 5700°C по-студена.

Тази уникална система може да помогне на учените да научат повече за екзопланетите, които обикалят в непосредствена близост до горещи, масивни звезди. Интензивното ултравиолетово лъчение от такива звезди може да доведе до изпаряване на атмосферата на тези планети и дори до изпаряване на планетния материал, но този процес е труден за изучаване.

Системата WD 0032-317 първоначално е открита в началото на 2000-та година като част от проекта „Бяло джудже“ и тогава е решено, че има 2 такива звезди. Бялото джудже е звезда, която е достигнала последния етап от живота си: след като се е разширила до червен гигант, тя е изчерпала запасите си от гориво, изхвърлила е външните си слоеве и е останала с горещо инертно ядро. При по-нататъшното изследване на данните станало ясно, че вторият обект принадлежи към класа на кафявите джуджета.

Кафявите джуджета вече не са планети, но все още не са звезди. Те са поне 13 пъти по-масивни от Юпитер, но не са достатъчно масивни, за да генерират топлината и налягането за превръщането на водорода в хелий. Те са нещо като неуспешни звезди. Кафявото джудже в тази система е едно от най-големите сред известните, тъй като масата му е между 75 и 88 маси на Юпитер. Грешното класифициране е направено, защото при първоначалното наблюдение кафявото джудже е било обърнато към телескопа със страната, обърната към бялото джудже. При последващо наблюдение нощната страна на обекта е обърната към телескопа.

Астрономите се интересуват от реакцията на атмосферите на горещите юпитери към интензивното излъчване от звезда в същата система до момента, в който молекулите в атмосферата започват да се разпадат, но такива планети са трудни за откриване и наблюдение. Това се затруднява от излъчването на звездите-домакини и склонността им към звездни бури: масата на планетата се измерва по червеното и синьото отместване на звездите, породено от гравитационното влияние на планетата. Това обаче е трудно да се направи, когато звездата се върти бързо и произвежда изригвания.

Системата WD 0032-317 е интересна и от гледна точка на изучаването на звездната еволюция. Температурата на бялото джудже все още е доста висока – това показва, че звездата е в това състояние „само“ от около милион години. При маса от 0,4 от масата на Слънцето на такава звезда би ѝ отнело твърде много време да се превърне в бяло джудже – повече от възрастта на самата Вселена. Учените предполагат, че двата обекта са се намирали в една и съща газова обвивка и в някакъв момент газовият гигант е погълнал своя спътник. Кафявото джудже на свой ред вероятно е помогнало на главната звезда да загуби част от масата си и е ускорило превръщането ѝ в бяло джудже.