Черните дупки и нашето Слънце имат нещо общо

Далечните, свръхмасивни и чужди за обикновеното разбиране обекти като черните дупки се оказаха подобни на нашето Слънце в едно отношение. Това беше открито от две космически рентгенови обсерватории – XMM-Newton (ESA) и XRISM (JAXA съвместно с ESA и НАСA). Те едновременно наблюдаваха рентгеновия изблик на свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката NGC 3783.

И ако изключим несъответстващите мащаби на събитията, цялото нещо би било подобно на слънчево изригване.

Свръхмасивната черна дупка в спиралната галактика NGC 3783, чиято маса се равнява на 30 милиона слънца привлече вниманието с ярък проблясък в рентгеновия диапазон. Светкавицата бързо се появи и избледня за няколко часа, след което веднага се образуваха свръхбързи ветрове, които издухваха материал в околното пространство със скорост до 60 000 километра в секунда – това е една пета от скоростта на светлината. Това е първото пряко наблюдение на такова бързо разгръщане на ветрове в активно галактично ядро (AGN). Освободената енергия ускори материята до релативистични скорости за 24 часа.

Наблюдавайки събитието по двойки с помощта на всички основни научни инструменти на двете рентгенови обсерватории беше възможно да се разграничи в детайли динамиката на изхвърлянето и неговите причини. Може да ви се стори поразително, но това е точно същият начин, по който се случва слънчевото изригване, съпроводено с изхвърляне на коронарна маса: линиите на магнитното поле на звездата се свързват отново, както и черната дупка в зоната на акреция на материя, което води до мигновено освобождаване на огромна енергия. И тази натрупана енергия изхвърля материя в космическото пространство.

По този начин обсерваториите XMM-Newton и XRISM не само наблюдаваха най-бързите ветрове от черна дупка в историята на наблюденията, но и недвусмислено свързаха възникването им с поведението на магнитното поле на свръхмасивна черна дупка. Това очевидно ще помогне за по-доброто разбиране на еволюцията на галактиките, която е силно зависима от активността на свръхмасивните черни дупки – те могат както да предизвикат образуването на звезди, така и да го възпрепятстват. И накрая, Слънцето и черните дупки имат нещо общо – това са механизмите на пресвързване на линиите на магнитното поле и инициирането на изригвания. Общият механизъм за безкрайната Вселена е нещо страхотно.