35 години наблюдения, милиард открития и един прост въпрос: Заслужава ли телескопът Хъбъл още един шанс?

Преди 35 години в космоса излезе един от най-известните научни инструменти в историята – космическият телескоп „Хъбъл“. Изстрелването му беше основополагащ момент за НАСА, която тогава преживяваше сериозна криза след катастрофата на совалката „Чалънджър“. По ирония на съдбата повече от три десетилетия по-късно голяма част от позициите на агенцията остават същите.

На 24 април 1990 година телескопът „Хъбъл“, съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) е изведен в орбита на борда на совалката „Дискавъри“.

Само няколко години по-рано САЩ бяха разтърсени от трагедия: „Чалънджър“ се взриви малко след старта, отнемайки живота на седем астронавти. Репутацията на НАСА като безупречна в техническо отношение организация беше застрашена, а разследването на комисията „Роджърс“ само засили удара по имиджа на агенцията, като разкри грешки в процеса на вземане на решения и в конструкцията на космическия кораб.

Изстрелването на „Хъбъл“ трябваше да бъде триумф, който да възвърне уважението и вярата във възможностите на НАСА. Нещата обаче не вървяха по план: беше установено, че основното огледало на телескопа има дефект. Качеството на получените изображения беше много по-ниско от очакваното – снимките изглеждаха размазани, а проблемът бързо стана обект на подигравки и критики.

Цялостната подмяна на огледалото беше невъзможна – телескопът беше проектиран да се обслужва в космоса, но подмяната на такъв важен компонент не беше предвидена. За щастие инженерите намериха изход: по време на първото сервизно посещение на телескопа те инсталираха специални коригиращи оптични елементи, които позволяваха да се компенсират изкривяванията. След това потенциалът на „Хъбъл“ беше напълно разгърнат.

През следващите години в орбита бяха изпратени още няколко мисии на совалки, за да се модернизира телескопът – подменени бяха слънчевите панели, компютрите, научните инструменти. Последната сервизна мисия се състоя преди почти 16 години: през 2009 година совалката „Атлантис“ отново посети телескопа, след което „Хъбъл“ остана без възможност за по-нататъшно обслужване.

Въпреки възрастта си телескопът продължава да работи, вдъхновявайки милиони хора със своите открития, но животът му върви към своя край: орбитата му постепенно намалява, не се планират нови ремонтни мисии, а продължителността на живота му отдавна е надхвърлена.

Въпреки това идеята за удължаване на живота му все още е във въздуха. Кандидатът за поста ръководител на НАСА Джаред Айзъксман изрази интерес към провеждането на нова мисия по поддръжка на „Хъбъл“. Прецеденти вече има – последната ремонтна мисия на телескопа първоначално беше отменена, но след това се върна в плана благодарение на смяната на ръководството на НАСА.

От техническа гледна точка и днес е възможно да се изпрати нова експедиция до „Хъбъл“ или да се изведе на по-висока орбита. Възниква обаче въпросът: има ли смисъл от това? През последните години се появиха нови телескопи с много по-съвършени възможности. Въпреки че „Хъбъл“ остава символ на една епоха, неговата научна незаменимост вече не е толкова очевидна. При ограничен бюджет си струва да се помисли дали е по-важно да се запази един исторически паметник или да се инвестира в нови проекти.

Днес НАСА отново е изправена пред трудни решения: бюджетните съкращения могат да доведат до това, че дори вече построеният космически телескоп „Нанси Грейс Роман“ няма да получи финансиране за изстрелване. При тези обстоятелства организирането на нова скъпа мисия за спасяването на „Хъбъл“ изглежда изключително съмнително.

Затова нека вдигнем чаша за 35 години служба на великия телескоп и нека бъдем готови – може би скоро ще настъпи моментът, в който Хъбъл ще предаде последното си изображение и ще угасне завинаги.