8 от най-големите обекти във Вселената

Знаете ли колко Земи могат да се поберат във Вселената? Според НАСА наблюдаемата Вселена се простира на около 94 милиарда светлинни години в диаметър, докато диаметърът на Земята е само около 1.35 x 10^-9 светлинни години (12 756 километра). Това са много Земи, дори ако са разположени на голямо разстояние една от друга. Само в нашата галактика може да има около 100 милиарда планети.

Също така е важно да се отбележи, че не можем да видим цялата Вселена. Радиусът на наблюдаемата Вселена се оценява на около 46,5 милиарда светлинни години, и това е без да се има предвид, че тя може дори да е част от по-голяма мултивселена, въпреки че това все още е теория и не е окончателно доказана.

Истинският размер и обхват на Вселената са обект на непрекъснати научни изследвания. Въпреки това, за да ви дадем представа за огромните мащаби на Вселената, от IE определиха някои от най-големите обекти в космоса, изброени тук в реда от най-малкия към най-големия.

8. Най-голямата планета: ROXs 42Bb

Юпитер, която по радиус е около 11 пъти по-голям от Земята, е най-голямата планета в нашата Слънчева система. ROXs 42Bb е най-голямата планета, която е открита във Вселената. Тя има 9 пъти по-голяма маса и 1,12 пъти по-голям радиус от този на Юпитер.

Разстоянието между ROXs 42 Bb и Земята е приблизително 440 светлинни години и тъй като се намира извън нашата Слънчева система, тя се нарича екзопланета.

Тейн Къри, астроном и изследовател от Университета в Торонто идентифицира ROXs за първи път през 2013 година. Тя е газов гигант като Юпитер.

Може би ще се изненадате да научите също, че докато Земята и Юпитер обикалят около Слънцето съответно за 365 дни и 12 години, ROXs 42 Bb завършва една обиколка около звездата си за 1968,3 години.

7. Най-голямото слънце или звезда: UY Scuti

В Слънцето могат да се поберат над 1 милион Земни тела, но UY Scuti – най-голямата звезда в нашата Вселена е толкова огромна, че може да побере 5 милиарда звезди с обем, равен на този на нашето Слънце. Ако UY Scuti беше центърът на нашата Слънчева система, нейната фотосфера или външна обвивка щеше да достига малко след орбитата на Юпитер.

Този хипергигант се намира на 9500 светлинни години от Земята и за първи път е описан през 1860 година от група астрономи от обсерваторията в Бон, Германия. Изненадващо е, че дори 160 години след откриването ѝ астрономите не са попадали на по-голяма звезда.

SY Scuti е класифицирана като променлива звезда, тъй като претърпява колебания в яркостта си на всеки 740 дни.

Учените предполагат, че в момента тя се намира във фаза, в която е изчерпала водородното гориво в ядрото си и се е разширила до червен свръхгигант. Това означава, че вероятно е на път към драматична съдба – експлозия на свръхнова, която ще отбележи нейния край.

Точното време на експлозията на UY Scitu обаче е неизвестно.

6. Най-широката планетарна система

Най-широката известна планетарна система във Вселената по отношение на орбитата се състои само от една планета (2MASS J2126), която се върти около звезда, наречена TYC 9486-927-1.

Изненадващо, преди 7 години астрономите дори не знаеха дали планетата и звездата имат някаква връзка. Двете тела бяха смятани за свободни небесни тела, тъй като се намираха на един трилион километра едно от друго в пространството.

През 2016 година обаче екип от международни изследователи идентифицира огромната скрита орбита на 2MASS J2126 и откри, че планетата всъщност обикаля около TYC 9486-927-1.

Разстоянието между Земята и тази уникална планетарна система е 104 светлинни години, а орбитата на 2MASS J2126 е около 140 пъти по-широка от тази на Плутон в нашата Слънчева система.

Поради изключително широката орбита и значителното разстояние от звездата си, на 2MASS са необходими почти 900 000 земни години, за да завърши една пълна обиколка – безумно, нали?

5. Най-голямата галактика: IC 1101

Галактиката е съвкупност от множество слънчеви (звездни) системи. Според някои данни нашата Вселена се състои от около 2 трилиона (2000 милиарда) галактики.

Тези огромни небесни тела съдържат в себе си милиарди звезди и други небесни тела. Например Млечният път – галактиката, в която се намират Земята и нашата Слънчева система се оценява на 100 милиарда звезди и близо 100 милиона черни дупки.

Въпреки това той все още не е близо до IC 1101 – най-голямата по мащаб галактика във Вселената. IC 1101 е около 50 пъти по-голяма и 2000 пъти по-тежка от Млечния път.

Астрономите смятат, че тя е дом на зашеметяващите 100 трилиона звезди, разположени на 6 милиона светлинни години. Млечният път, от друга страна има диаметър само около 100 000 светлинни години.

Някои специалисти предполагат, че IC 1001 може да се е образувала в резултат на сблъсък и сливане на много галактики с размерите на Млечния път.

4. Най-голямата черна дупка: TON 618

Черните дупки са едни от най-масивните обекти във Вселената и са добре известни с това, че всмукват всичко в себе си, включително и светлината, но можете ли да предположите колко голяма може да бъде една черна дупка?

Най-голямата черна дупка във Вселената се оценява на 66 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето, но това не е всичко.

Тази свръхмасивна черна дупка осигурява енергия на квазар (силно светещ небесен обект), наречен TON 618, който има яркост, равна на 140 трилиона слънца.

Разположен на разстояние 18,2 милиарда светлинни години от Земята, TON 618 е открит за първи път през 1957 година и досега свързаната с него черна дупка е най-масивната, идентифицирана някога.

3. Най-голямата мъглявина – Тарантула

Мъглявините са гигантски облаци от газ и прах в космоса, където се образуват нови звезди под въздействието на гравитацията, промените в температурата и налягането и ядрения синтез. Според НАСА, мъглявината Тарантула е най-голямата и най-ярката от всички известни мъглявини.

Тя обхваща площ, простираща се на 1800 светлинни години (7.5 x 10¹⁵ километра) в пространството и е на около 170 000 светлинни години от Земята.

За първи път е открита в началото на 50-те години на 20-ти век от френския астроном Никола-Луи дьо Лакайе. Телескопите по онова време обаче не са достатъчно напреднали, за да открият отделни звезди и други структури в мъглявината.

Едва повече от 200 години по-късно, когато астрономите заснемат изображения с висока резолюция, те осъзнават огромните размери на Тарантула. Това откритие довежда до разговорното ѝ име – мъглявината Тарантула.

2. Най-големият галактически куп: El Gordo

През 2012 година обсерваторията на НАСА „Чандра X“ идентифицира безумно голям гакатически куп, наречен ACT-CLJ0102-4915. Когато астрономите направиха изчисления, за да определят масата му, резултатите ги разтърсили.

Масата на ACT-CLJ0102-4915 се оценява на около 3 квадрилиона (3 x 10¹⁵) пъти по-голяма от тази на Слънцето. Това е най-масивният галатически куп, откриван някога, и получава прозвището El Gordo, което означава „дебелакът“.

Астрономите предполагат, че той вероятно се е образувал в резултат на удара на два масивни галактически купа в пространството със скорост около милиони километри в час.

В El Gordo се намират още най-дългата и праволинейна галактика, наблюдавана някога – La Flaka – тройна галактика и най-отдалечената единична червена гигантска звезда – Quyllur.

1. Най-големият сред големите: Великата стена Херкулес-Корона Бореалис

С дължина между 6 и 18 милиарда светлинни години, Великата стена на Херкулес се смята за най-голямото образувание в наблюдаваната Вселена. Това е „галактическа нишка“ – огромен куп галактики, свързани помежду си от гравитацията.

Размерът на този суперклъстер от галактики е толкова голям, че на светлината ще ѝ са необходими около 10 милиарда години, за да премине през цялата му дължина.

Това масивно образувание е открито през 2013 година по време на картографирането на избухвания на гама лъчи (GRB) – най-енергийната форма на светлината. GRB светят стотици пъти по-ярко от типичната свръхнова и са свързани с крайните точки на масивни звезди.

Астрономите изследват 283 GRB, преди да потвърдят наличието на Великата стена на Херкулес-Корона Бореалис. Още по-интересно е, че това огромно космическо образувание също така предизвиква нашето разбиране за Вселената и нейните мащаби.

Във Великата стена на Херкулес може да има милиони галактики и милиарди планети, които все още чакат да бъдат открити.

Освен това все още не сме разбрали напълно как гравитацията и ядрените сили оформят такива масивни образувания и ги поддържат непокътнати в пространството.