„Artemis II“ ще бъде най-рискованата мисия на НАСА от 1972 година насам

Остава съвсем малко до старта на мисията „Artemis II“ и ако последните проверки са успешни, човечеството отново ще изпрати екипаж на Луната за първи път от половин век насам. НАСА открива прозорец за изстрелване още в началото на февруари, а най-ранният старт, който е възможен към момента е вечерта на 6 февруари източно американско време (02:41 UTC на 7 февруари).

Основната интрига на мисията е, че това е първият полет на космическия кораб „Orion“ с човешки екипаж и първото пилотирано изстрелване на ракетата „Space Launch System“.

„Artemis I“ излетя без екипаж през 2022 година и беше тест на SLS и Orion, докато „Artemis II“ трябва да докаже, че системата е готова да изведе хора в дълбокия космос. Преди да даде „зелена светлина“ за изстрелване, НАСА провежда т.нар. wet dress rehearsal – репетиция с пълно зареждане: екипите трябва да заредят ракетата с повече от 700 000 галона криогенно гориво, да преминат през обратно броене и след това безопасно да източат компонентите обратно. Въз основа на резултатите от тази репетиция ръководителите на мисията ще вземат решение за конкретна дата на изстрелване.

Стартовият прозорец на „Artemis II“ е широк, но не безкраен. Според официалния график за наличност на мисията НАСА разполага с подходящи „коридори“ през февруари, март и април тази година. За февруари например отделно са разпределени дати от 6-и до 11-и с двучасови прозорци за изстрелване. Това означава, че дори всичко да е готово, полетът може да бъде отложен с дни или седмици, ако условията за безопасност, времето или наземната инфраструктура не са идеални.

Говорейки за самия полет, той е планиран да продължи около 10 дни и ще следва траектория на свободно връщане: корабът ще прелети около Луната и благодарение на нейната гравитация „на собствен ход“ ще се върне по пътя към Земята. Такъв профил е ценен, защото намалява зависимостта от големи корекции на двигателите и осигурява допълнителен резерв за евентуални повреди. Максимално екипажът ще се намира на около 6400 мили (10 299 километра) от задната страна на Луната, което е по-далеч, отколкото хората са летели през епохата на „Аполо“.

Самата ракета SLS остава отделен герой в историята. От НАСА посочват, че тя развива около 11,9 милиона нютонметра тяга при изстрелване, което е с около 15% повече от ракетата Saturn V, която отведе астронавтите на Луната по време на ерата „Аполо“.

Така че именно SLS ще бъде най-мощната ракета в историята, която някога е изпращала хора в Космоса, дори ако общият рекорд по тяга вече е преминал към нови свръхтежки системи от друг клас.

Екипажът на „Artemis II“ вече е известен: командир Рийд Уайзман, пилот Виктор Глоувър, специалистът по мисиите Кристина Кох и канадският астронавт Джереми Хансен. Това е важна символична стъпка за програмата, като НАСА подчертава, че именно този полет ще бъде първият, при който жена и първият неамерикански астронавт ще пътуват до Луната. По време на мисията те ще изпробват системите за поддържане на живота на „Orion“, ще проведат наблюдения и фотографски фиксации и ще отработят процедури, които ще бъдат полезни за следващия етап – кацането на Луната.

В навечерието на изстрелването на дневен ред отново е темата за топлинния щит на „Orion“. След завръщането на „Artemis I“ НАСА проучи неочакваната загуба на овъгления слой върху топлинния щит и я обясни с особеностите на реалния топлинен режим по време на навлизането в атмосферата, който се различаваше от тестовете на стенда. Агенцията настоява, че за „Artemis II“ рисковете са покрити от изчисленията, окончателния профил на навлизане в атмосферата и резервите, заложени в проекта, но някои експерти публично оспорват този подход. Този месец дискусията се засили след публикации за окончателната проверка и изявленията на ръководството на НАСА за „пълна увереност“ във взетото решение.

Ако „Artemis II“ премине безпроблемно, тогава НАСА ще премине към „Artemis III“ – първата мисия за кацане от новата лунна програма. Тук всичко много ще зависи от готовността на системите за кацане: НАСА избра SpaceX да разработи система за лунно кацане като част от HLS още през 2021 година, а през 2023 година включи Blue Origin като втори доставчик, за да намали зависимостта от един изпълнител. На практика това означава, че успехът на „Artemis II“ проправя пътя за кацане на Луната, но конкретното време ще зависи не само от хардуера на НАСА, но и от готовността на платформите за кацане на Луната.