Подобно на камъни, скали и отломки, разпръснати из пейзажа, астероидите се наблюдават в широк диапазон от размери. Каталогизирането им в космоса е трудно, защото са бледи и не спират, за да бъдат заснети, докато се движат по орбитите си около Слънцето.
Астрономите наскоро използваха набор от архивирани изображения, направени от космическия телескоп Hubble на NASA, за да уловят визуално популация от по-малки астероиди. Търсенето на тези космически съкровища изисква преглед на 37 000 изображения на телескопа за период от 19 години. Резултатът беше намирането на 1701 астероида, като 1031 от тях до момента не са били каталогизирани. Около 400 от тези некаталогизирани астероиди са с размери под 1 километър.
Доброволци от цял свят (т. нар. „граждански учени“), допринесоха за идентифицирането на тези астероиди. Професионалните астрономи комбинираха усилията на доброволците с алгоритъм за машинно обучение, за да идентифицират астероидите. Това е нов подход за намиране на астероиди в астрономическите архиви, обхващащи десетилетия. Според изследователите той може да бъде ефективно приложен към други набори от данни.
„Ние се задълбочаваме в разглеждането на по-малките астероиди от главния астероиден пояс. Бяхме изненадани да видим толкова голям брой кандидат-обекти“, каза водещият автор Пабло Гарсия Мартин от Автономния университет в Мадрид, Испания. „Имаше някакво предположение, че тази популация съществува, но сега го потвърждаваме с произволна извадка от астероиди, получена с помощта на целия архив на Hubble. Това е важно, за да си дадем представа за еволюционните модели на нашата Слънчева система.“
Намирането на много малки астероиди подкрепя идеята, че те са фрагменти от по-големи астероиди.
Голямата произволна извадка предлага нови прозрения за формирането и еволюцията на астероидния пояс. Намирането на много малки астероиди подкрепя идеята, че те са фрагменти от по-големи астероиди, които са се сблъскали и разпаднали на парчета. Това е процес, който обхваща милиарди години.
Алтернативна теория за съществуването на по-малки фрагменти е, че те са се образували по описания начин преди милиарди години. Въпреки това няма възможен механизъм, който да ги предпази от оформянето им в астероиди с по-големи размери, докато събират прах от планетообразуващия диск около нашето Слънце. „Сблъсъците биха имали определени маркери, по които можем да тестваме текущата основна популация на пояса“, каза съавторът Бруно Мерин от Европейския център за космическа астрономия в Мадрид, Испания.
Поради бързото въртене на Hubble около Земята, той може да улови блуждаещи астероиди по техните издайнически следи в експозициите на телескопа. Гледано от наземен телескоп, един астероид оставя ивица в изображението. Астероидите се появяват в експозициите на Hubble, като като безпогрешни извити следи върху изображенията му.
Докато Hubble се движи около Земята, той променя гледната си точка, докато наблюдава астероид, който също се движи по собствената си орбита. Познавайки позицията на телескопа по време на наблюдението и измервайки кривината на ивиците, учените могат да определят разстоянията до астероидите и да оценят формите на техните орбити.
Сравняването на тяхната яркост с разстоянието им позволява оценка на размерите.
Засечените астероиди обитават предимно главния астероиден пояс, който се намира между орбитите на Марс и Юпитер. Тяхната яркост се измерва от чувствителните камери на Hubble. Сравняването на тяхната яркост с разстоянието им позволява оценка на размерите. Най-бледите астероиди в проучването са приблизително една четиридесет милионна от яркостта на най-бледата звезда, която човешкото око може да види.
„Позициите на астероидите се променят с времето и следователно не можете да ги намерите само чрез въвеждане на координати, защото в различни моменти те може да не са там“, каза Мерин. „Като астрономи нямаме време да преглеждаме всички изображения на астероиди. Затова ни хрумна идеята да си сътрудничим с над 10 000 граждани-научни доброволци, за да разгледаме огромните архиви на Hubble.“
През 2019 г. международна група астрономи стартира Hubble Asteroid Hunter – граждански научен проект за идентифициране на астероиди в архивни данни на Hubble. Инициативата е разработена от изследователи и инженери в Европейския научен и технологичен център (ESTEC) и центъра за научни данни на Европейския център за космическа астрономия (ESDC), в сътрудничество с платформата Zooniverse – най-голямата и най-популярна в света платформа за гражданска наука, и Google.
Общо 11 482 граждани-доброволци, които предоставиха близо 2 милиона идентификации, участваха в обучението на автоматизиран алгоритъм за идентифициране на астероиди, базиран на изкуствен интелект. Този новаторски подход може да бъде ефективно приложен към други набори от данни.
След това проектът ще изследва ивиците на неизвестни досега астероиди, за да характеризира техните орбити и да изучава свойствата им. Тъй като повечето от тези астероидни ивици са заснети от Hubble преди много години, не е възможно да ги проследим сега, за да определим орбитите им.
Официалната публикация можете да намерите тук.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
