Краят на ерата на компютърните списания в Америка

Априлските броеве на Maximum PC и MacLife са на разположение в най-близките вестникарски магазини (ако наблизо има такива). И двете авторитетни заглавия от далечната 1986 г. (тогава известни като Boot и MacAddict) ще бъдат последните, които ще бъдат отпечатани. От следващия брой нататък публикациите им ще бъдат достъпни само в цифров вид.

Но аз не пиша тази статия, защото Maximum PC и MacLife вече не са във формат на „мъртво дърво“. Пиша я, защото в САЩ те бяха последните две оцелели компютърни списания на хартия, които някак си доживяха до наши дни. Сега, когато те излизат от печат, ерата на компютърните списания официално приключи.

Може да се спори с това твърдение. 2600: The Hacker Quarterly е жив и здрав от 1984 г. насам и може свободно да бъде класифициран като компютърно списание, но размерът му се е свил до нивото на дайджест, стойността на продукцията му е сравнима с фензин, а съдържанието му има твърде малко общо с лъскавите, потребителски ориентирани списания от предишните години. Linux Magazine, първоначално американската версия на немското издание, и Admin, неговият по-технически аналог, засега също се държат доста добре. Но от друга страна, ако държим на дреболиите, Maximum PC и MacLife в края на съществуването, които могат да минат за американски издания, в един ден се преместиха от американския залив във Великобритания и сега техният собственик е голямото британско издание Future.

Все пак считам, че краят на тези две хартиени издания е краят на компютърните списания в страната като цяло. По времето, когато бях главен редактор на PC World на IDG – а аз напуснах този пост през 2008 г. – считахме Maximum PC за сериозен конкурент, особено по отношение на продажбите по вестникарските щандове. Нашето дъщерно издание Macworld със сигурност не ги пренебрегваше.

Дори по-късно, когато се насочих към други форми на техническата журналистика, от време на време поглеждах как се справят бившите ни съперници и се учудвах, че успяват да се задържат на повърхността, докато мнозина други компютърни списания вече бяха загинали.

Това е загуба, която приемам присърце, и то не само защото компютърните списания ми осигуряваха доходна работа от 1991 до 2008 г. Когато бях в гимназията и бях луд фен на Radio Shack TRS-80, си купих първото компютърно списание; това беше през 1978 г., три години след като Byte въведе категорията. Това беше толкова важен момент в живота ми, че дори мога да ви кажа кое беше списанието (броят от ноември/декември 1978 г. на Creative Computing) и къде (в будката Out of Town News на Харвард Скуеър; същата, която само четири години по-рано бе изиграла ключова роля в основаването на Microsoft).

Но още преди да си купя Creative Computing, пощальонът по погрешка беше донесъл в дома ни съседския екземпляр на Byte; пропуск, който приветствах по всякакъв възможен начин и не направих опит да поправя. От първия миг, в който открих компютърните списания, ги обикнах почти толкова, колкото и компютрите, поради което всъщност работих в тази област толкова много години.

По-голямата част от това време прекарах в PC World, към който се присъединих в края на 1994 г. – точно по времето, когато списанието за пръв път започна да се появява в интернет. От самото начало интернет се оказа отличен начин за следене на технологичните новини. В крайна сметка това направи доста нелепа самата идея да се пише за компютри само веднъж месечно. Освен това Глобалната мрежа предостави на търговците на дребно възможност за пряк контакт с клиентите, което нанесе сериозен удар върху рекламния бизнес, от който PC World и основните му конкуренти печелеха много пари.

Но Интернет не остави печатните компютърни списания във вчерашния ден с един бърз замах. PC World изживява едни от най-щастливите си и богати години именно в края на 90-те години. Дори през 2008 г., когато напуснах редакцията, печатната версия бе източник на печалба, а не черна дупка, носеща загуби.

Да, компютърните списания като категория наистина от много години живеят в режима Вейл. И. Койот: всички ние пристъпихме енергично в бездната, но гравитацията поне за известно време не работеше. Ето един слайд от презентация за вътрешна консумация, показващ динамиката на продажбите ни на киоски в сравнение с основните ни оцелели конкуренти между 1996 и 2004 г. По това време редица големи списания вече бяха фалирали: Byte през 1998 г., PC Computing и Windows през 2002 г.

Струва си да спрем дотук и да заявим, че продажбите по вестникарските павилиони не са основният показател за състоянието на едно компютърно списание. В този смисъл 90% от PC World се продаваше чрез абонамент. А рекламата ни носеше добри печалби. Все пак продажбата на единични екземпляри по 6,99 долара сами по себе си бяха малък бизнес, така че вложихме много усилия в създаването на продукт, който хората да забележат на стелажа и да решат да купят. И се срамувам да призная, че аз самият понякога пренареждах изданията на PC World пред PC Magazine, когато се натъкнех на продажбите им, макар че се оказа, че някои служители на Ziff-Davis са прилагали същата схема, само че в обратен ред.

С графиката по-горе се опитахме да покажем, че PC World е станал лидер във вестникарските павилиони. Както можете да видите от графиката, Maximum PC беше единственото списание, което се изкачваше постоянно нагоре. Създателите му явно бяха загрижени за вестникарските павилиони също толкова, колкото и ние, и се притеснявахме, че някой ден те могат да ни изпреварят (което така и не се случи, поне докато аз бях на поста).

За тези, които не са работили в PC World през 2004 г., най-забележителният факт в тази графика е сривът на Computer Shopper: от около 350 000 продадени броя за месец до по-малко от 55 000. Сред големите компютърни списания то беше най-каталогово и се оказа най-уязвимо за изтласкване от пазара от страна на интернет изданията. Този колос, който някога наброяваше по хиляда (!) страници на брой, западна много по-бързо от PC World или PC Magazine. Когато се почувства, че вече не отговаря на името си, читателите загубиха интерес.

Дори бестселърът за всички времена PC World – изданието за Windows 95, както можете да видите от друг слайд във вътрешната презентация по-долу – не може да се сравнява с Shopper в неговия зенит, който беше в средата на 90-те години. Но ние продадохме почти 200 000 екземпляра, като преходните продажби бяха около 60% – само няколко години по-късно тези стойности станаха нереалистични. Ако броим и абонаментите, пикът ни беше през 1999 г., когато се разпространиха 1,25 милиона броя – исторически връх за компютърно списание.

Компютърните списания се оказаха толкова устойчив бизнес, че години наред успяваха да се справят и да продължат да излизат на печалба. PC Mag излезе от печат чак през 2008 г., малко след като напуснах PC World. Shopper последва примера му година по-късно. PCW просъществува до 2013 г., след което написах статия в TIME, в която твърдях, че ерата на компютърните списания е приключила (в ретроспекция, малко прибързано). Macworld продължи до 2014 г.

Междувременно Maximum PC и MacLife почти игнорираха интернет. Те дори са изтрили всички следи от своето онлайн присъствие: MaximumPC.com сега пренасочва към PCGamer.com, дъщерният бранд, а MacLife.com просто дава някакъв неразбираем набор от символи.

Да се преструваш, че интернет не съществува, не изглежда като най-обещаващата стратегия за оцеляване на печатно издание, но някак си се получи. Maximum PC и MacLife останаха живи – наранени, но с осезаем пулс – чак до 2023 г. Последните им броеве бяха с обем от 98 страници, цена 9,99 долара за брой, а цялата реклама в тях заемаше по една цяла страница, плюс още една поръчкова статия от някоя компания за компютри, пристигнала по пощата. MacLife публикува изявление на редакцията, че списанието преминава изцяло към цифров формат, а в Maximum PC нямаше нищо подобно.

Трябва ли да оплакваме края на компютърните публикации, отпечатани на хартия? И не, и да. В епохата на компютърните списания на хартиен носител това, което беше страхотно, беше, че информацията бе доставяна с камион веднъж месечно. При всички положения интернет върши по-добра работа, за да държи хората в течение на технологичните иновации, с които се сблъскват в живота.

Но независимо от това колко бърз и ефективен метод на комуникация могат да предоставят онлайн ресурсите, цялата технологична издателска индустрия не успя да ги превърне дори наполовина в толкова динамичен бизнес, колкото е печатът. Всичките тези линейни метри реклами на цяла страница платиха за чудесно амбициозните проекти на публичната журналистика.

PC World разполагаше с обширна лаборатория, пълна със специалисти, които правеха сравнителни анализи на всичко – от лаптопи до телевизори, и щедро плащаше на експерти за рубрики с подробни ръководства за продукти като софтуер за текстообработка и електронни таблици. Когато искахме да сравним използваемостта на Windows, OS/2 и Mac OS, набирахме обикновени хора чрез агенция и ги записвахме на видео при изпълнение на стандартни компютърни задачи. На всеки две години хвърляхме абсурдни суми за проучвания, с които давахме възможност на читателите да оценят надеждността и техническата поддръжка на големите производители на компютри. През 2000 г. захвърлих всичко и прекарах няколко месеца в летене из страната – работех с Dateline NBC, за да провеждам разследвания на сервизи за ремонт на компютри.

Промените в щата на PC World през последните няколко десетилетия сами по себе си са история. В средата на 2000-те години – ерата на уеб вече беше в разгара си – имахме 80 души персонал: журналисти, тестери на продукти и дизайнери. Седем години по-късно останахме малко повече от половината от тази бройка. Днес в продукцията на чисто дигиталния PCW има 13 имена. Не мога да гарантирам, че всички тези хора работят на пълен работен ден, а и половината от тях се занимават и с Macworld.

Все пак съм благодарен, че компютърните списания съществуваха в печатен вид. Радвам се, че имах пръст в създаването им. Чудесно е, че много от старинните броеве са достъпни под формата на сканирани копия в интернет архива, Google Books и други ресурси. Тяхното време е отминало – но беше страхотно време.