Краят на ерата на програмистите полиглоти: ИИ знае всички програмни езици по-добре от хората

Подробности за новата класация на IEEE и причините за неочаквания спад на интереса към уеб разработката.

От 2013 г. насам IEEE публикува ежегодната интерактивна класация на най-популярните езици за програмиране. Но днес обичайните начини за измерване на популярността може да загубят значението си – и всичко това заради начина, по който се е променил процесът на писане на код.

В най-новата класация на IEEE Spectrum първото място отново заема Python. Най-голям спад е регистриран при JavaScript – от трето място той се премества на шесто. В същото време в отделната категория „Работни места“, която отчита само търсенето на работодателите, Python също стана лидер, измествайки SQL. Въпреки че последният все още остава една от ключовите компетенции в автобиографиите на разработчиците.

Методологията за изготвяне на класацията се основава на комбинация от отворени данни: търсения в Google, дискусии в Stack Overflow, активност в GitHub и споменавания в научни публикации. Но през последните две години обемът на тези сигнали рязко е намалял. Все повече програмисти се обръщат към ChatGPT или Claude вместо към публични въпроси във форумите, а асистенти като Cursor сами пишат рутинен код. В резултат на това броят на новите въпроси в Stack Overflow през 2025 г. е едва 22% от миналогодишното ниво.

Поради тази причина измерването на популярността на езиците става все по-трудно. Но още по-важно е, че самата необходимост от избор на език постепенно губи значение. Докато преди синтаксисът, функциите и правилата на езика бяха от решаващо значение, сега изкуственият интелект все повече поема тези задачи. Програмистите започват все по-рядко да спорят къде да поставят запетаи или кои отстъпи са правилни и говорят повече за архитектура и алгоритми.

ИИ е способен да генерира код на почти всеки език, ако получи необходимите данни за обучение. Това поставя под въпрос бъдещето на новите езици: макар че книгите, статиите и демопроектите досега спомагаха за популяризирането им, това не е достатъчно за ИИ. Той изисква големи количества код за обучение, така че по-малко разпространените езици са в неизгодно положение.

В дългосрочен план това може да „замрази“ популярността на съществуващите езици. Новите проекти ще се стартират по-трудно, а изборът на език все повече ще се превръща в техническа подробност, както някога бяха характеристиките на конкретни процесори.

Някои изследователи вече се питат дали изобщо са необходими езици от високо ниво. Ако изкуственият интелект може директно да преведе заявката на програмиста в междинен код за компилатора, традиционните езици могат да се превърнат в ненужен слой абстракция. Наистина, това ще доведе до създаването на „черни кутии“, които не могат да бъдат прочетени, но могат да бъдат тествани във вид на модули.

Ролята на програмиста в това бъдеще също ще се промени. Архитектурните решения, изборът на алгоритмите, интегрирането в системите и работата с ново оборудване ще останат важни. Това означава, че фундаменталните знания ще се ценят повече от уменията за владеене на определен език.

Дали през 2026 г. ще има „основен език за програмиране“, е сериозен въпрос. Едно нещо е сигурно: ИИ вече е най-сериозният двигател на промените в развитието, считано след появата на компилаторите през 50-те години на миналия век. И дори ако част от сегашната шумотевица около ИИ се окаже балон, самата практика на използване на езици за програмиране за писане на код никъде няма да изчезне.

IEEE обещава да потърси нови показатели и подходи през следващата година, за да разбере какво изобщо означава „популярност на езика“ в ерата на изкуствения интелект.