Краят на ядрения договор, който държеше света „на ръчна спирачка“ – и защо това е лоша новина за Русия

Изтичането на последния голям договор за контрол върху ядрените оръжия между Съединените щати и Русия се превръща в много повече от дипломатическа формалност. За Москва това е болезнен символ – още един знак, че позицията ѝ на равностоен глобален „супериграч“ се разпада.

Става дума за договора New START, подписан през 2010 г. от тогавашните президенти Барак Обама и Дмитрий Медведев. Той ограничаваше броя на разположените стратегически ядрени бойни глави на двете страни до 1550 и поставяше рамка за проверки и контрол върху междуконтиненталните ракети, подводниците и стратегическите бомбардировачи.

Днес този договор просто изтича – без яснота дали ще има продължение и без реални признаци за ново споразумение. За Кремъл това е много по-сериозен удар, отколкото изглежда на пръв поглед. След разпадането на Съветския съюз Русия постепенно загуби икономическа тежест, глобално влияние и политически позиции. Единственото поле, на което тя продължаваше да стои „на една маса“ със Съединените щати, беше именно ядреното равновесие и механизмите за контрол върху него.

Точно затова в Москва тонът е тревожен. Бившият руски президент и днешен високопоставен представител в сферата на сигурността Дмитрий Медведев предупреди, че изтичането на договора приближава полунощ в символичния „Часовник на Страшния съд“ и увеличава риска от глобална нестабилност. По думите му ситуацията не означава автоматично ядрена война, но със сигурност е повод за сериозна тревога.

Официалната позиция на Кремъл също е показателна. Говорителят на руското президентство Дмитрий Песков заяви, че за първи път в съвременната история двете най-големи ядрени сили остават без основен документ, който да ограничава и регулира стратегическите им арсенали – нещо, което според Москва е „много лошо за глобалната и стратегическата сигурност“.

От другата страна на Атлантика обаче реакцията е видимо по-хладна. Президентът Доналд Тръмп коментира още през януари, че ако договорът изтече – „значи изтича“, като даде да се разбере, че Вашингтон би предпочел напълно нова и по-широка рамка за бъдещи преговори. Това спокойствие рязко контрастира с паниката в Москва – и причината е прагматична. Без ограниченията на New START САЩ разполагат с финансовия и индустриалния капацитет да разширяват и модернизират ядрените си сили много по-бързо от Русия. В американската администрация вече се обсъждат идеи за връщане на концепции от времето на Студената война, включително платформи с ядрено въоръжение по море. За Кремъл това е особено неприятна перспектива. Икономиката и военният бюджет на страната са несравними с тези на Вашингтон, а нова надпревара във въоръжаването би задълбочила още повече разликата в реалната мощ между двата бивши геополитически съперника. Публично Русия настоява за удължаване на договора, но зад този призив се крие и нещо друго – New START беше последната голяма сцена, на която Москва продължаваше да изглежда като равностоен партньор на Съединените щати. Без него символиката на „ядреното равенство“ изчезва.

Има и още един важен елемент. Вашингтон все по-ясно заявява, че бъдещи договори за контрол на ядрените оръжия трябва да включват и Китай – страна, която постепенно се превръща в трета ядрена сила с глобални амбиции. Именно това допълнително обезсмисля за САЩ стария модел на двустранни договори само с Русия. Така изтичането на New START бележи не просто края на едно конкретно споразумение. То слага край на цяла епоха – епохата, в която светът се управляваше от ядрено равновесие между две сили и в която Русия можеше да претендира, че все още е на върха на глобалната система за сигурност.

Днес тази роля става все по-трудна за поддържане – а новата реалност изглежда значително по-несигурна от времето, в което дори съперниците поне знаеха какви са правилата на играта.