Кривото огледало на социалните мрежи: как 3% от потребителите създават представата на останалите за света

Внимание: всекидневното скролване изкривява реалността.

Изследователи от Нюйоркския университет стигнаха до неочакван, но важен извод: социалните мрежи изкривяват реалната картина на обществото, превръщайки го в своеобразно криво огледало. Ключова роля в този процес играе малка, но изключително активна група потребители, чиито радикални възгледи оказват силно влияние върху общественото мнение.

Средностатистическият потребител скролва през новинарския поток над 90 метра всеки ден – височина, сравнима със Статуята на свободата. В процеса на безкрайното скролване хората си изграждат представи не само за случващото се в света, но и за възгледите на членовете на собствения им социален кръг.

Според проучване, публикувано в списание Current Opinion in Psychology, нормите на поведение и мненията, които се излъчват чрез Facebook, X, TikTok и Instagram, всъщност се оказват много по-радикални от тези, които съществуват в реалния живот. Изкривяването настъпва в пресечната точка на съвременните технологии и човешката психология.

Съществува сериозна загриженост относно начина, по който политиците все повече разчитат на мненията от социалните медии и погрешно вярват, че те отразяват настроенията на мнозинството. Но статистиката показва съвсем различна картина: само 3% от потребителите създават токсични публикации, но именно те запълват една трета от цялото пространство в социалните медии.

Изследователи от израелския университет „Бен-Гурион“ и Североизточния университет в Бостън установиха, че по време на президентските избори в САЩ през 2020 г. само малка група хора са разпространявали фалшификати в X (бившия Twitter) – те бяха наречени „суперразпространители“.

Когато хората се съмняват как да постъпят, те обикновено търсят мнението на групата – и именно тук радикалното малцинство придобива особена сила. В резултат на това балансираните и спокойни преценки се удавят в потока от информация, а фалшивите схващания проникват все по-дълбоко в обществото.

Социалните медии умишлено подхранват интереса към провокативните публикации – те привличат повече внимание и носят повече пари. Алгоритмите умишлено настройват каналите по такъв начин, че екстремното да изглежда като норма: било то нереалистични стандарти за красота в Instagram или завишени мерки за успех в LinkedIn.

Потребителите може и да са наясно, че виждат неестествено поведение, но системата за харесвания (и лайкове) все пак затвърждава изкривените норми като желани. Зад това се крие ясна калкулация: социалните мрежи живеят от вниманието на потребителите, което след това продават на рекламодателите.

Когато анализаторите наскоро проучиха алгоритмите на Х, те потвърдиха: системата наистина извежда на преден план провокативни публикации. Кайл Чайка в книгата си Filterworld отбелязва, че технологичните гиганти са много доволни от това.

Любопитно е, че самите потребители биха искали да виждат повече позитивизъм и по-малко крайности в своите канали. Според изследователите това разминаване между реалността и желанията на хората кара обществото да изглежда по-разделено, отколкото е в действителност.

Този проблем се наблюдава най-ярко в политиката. Макар че грубостта на политиците в социалните мрежи събира все повече положителни отзиви, социологическите проучвания говорят друго: избирателите са уморени от грубостта и не искат да слушат тези, които не знаят как да се държат.