Кристалина Георгиева: ИИ ще връхлети пазара на труда като цунами – 60% от работните места в развитите страни са изложени на риск

Кристалина Георгиева, ръководител на Международния валутен фонд, в изказване на форум по въпросите на изкуствения интелект в Индия, предупреди, че изкуственият интелект може да предизвика „цунами“ на пазара на труда: според оценките на МВФ технологията ще засегне около 40% от работните места в света, а в развитите икономики делът на „уязвимите“ професии може да достигне 60%. В същото време, според Георгиева, изкуственият интелект може едновременно да стимулира световния икономически растеж с около 0,8 процентни пункта – но без „предпазни механизми“ и социални политики съществува риск ползите да отидат при тесен кръг компании и специалисти, докато неравенството и напрежението на пазара на труда ще се увеличат.

Георгиева вижда ИИ като технология с двоен ефект: тя ефективно решава определени проблеми и преоформя цели индустрии по-бързо, отколкото хората и компаниите могат да се подготвят за нея. Логиката на МВФ се основава на структурата на заетостта: колкото по-голям е делът на офисните, аналитичните и рутинните цифрови операции, толкова повече професии са изложени на риск – и затова богатите икономики с повече такива задачи са по-уязвими. Предишната оценка на МВФ беше, че около половината от работните места, засегнати от изкуствения интелект, биха могли да се възползват от повишаване на производителността, докато другата половина може да се сблъскат с намаляване на задачите, по-ниски заплати, по-бавно наемане и частична автоматизация. Новите оценки на МВФ са по-песимистични.

Кой е най-застрашен и кой ще спечели?

Отделна тема в предупрежденията на Георгиева е темата за „началните“ позиции – стажантите и младшите длъжности, върху които традиционно се изгражда кариерата. На Световния икономически форум в Давос тя отбеляза, че именно младите работници могат да усетят въздействието повече от другите: някои начални позиции, особено в областта на администрацията, работата с клиенти и съдържанието, са най-лесни за прехвърляне към алгоритмите.

Този ефект е опасен не само заради увеличаването на краткосрочната безработица, но и заради „провалът на издигането“ – когато за хората става по-трудно да трупат опит и да преминават към по-сложни задачи.

Успоредно с това МВФ се опитва да улови положителната страна на сценария. Георгиева свързва възможното увеличение на глобалния растеж с 0,8 процентни пункта с ускоряването на производителността на труда и разпространението на цифровите инструменти в бизнеса и държавното управление. Но именно в този момент, подчертава тя, се появява разклонение на пътя: ако производителността се повиши, а заплатите не, натискът върху средната класа се увеличава и пропастта между „капитала“ и „труда“ се задълбочава. В публичния дискурс около нейните изказвания тази идея звучи като искане за честно признаване на мащаба на преструктурирането, като същевременно се инвестира в преквалификация, адаптиране на предприятията и актуализиране на мрежите за социална сигурност, така че „печалбите“ от ИИ да не се окажат приватизирани от една съвсем малка група.

Социалната сигурност през 2026 година

На тази сцена Индия изглежда като изпитателен полигон за смесените ефекти. В интервю за индийска медия Георгиева цитира оценки, според които делът на работните места, които ИИ може да засегне, е значително по-нисък за Индия, отколкото за развитите страни, и възлиза на около 26%. Това се обяснява с по-големия дял на неформалната заетост и по-малко „офисната“ структура на икономиката, но същевременно и с огромния мащаб на работната сила и риска от социални ефекти дори при по-ниски проценти на навлизане на ИИ в икономиката.

В същото време МВФ избягва обикновения „технологичен фатализъм“. Основната теза на Георгиева е, че политиките могат да смекчат удара – от актуализиране на програмите за образование и обучение през целия живот до регулации, които увеличават прозрачността при прилагането на алгоритмите на работното място и защитават работниците при преминаването им от една професия към друга. Става дума и за конкурентната среда: колкото по-голяма е концентрацията на данни, изчисления и таланти в ръцете на няколко играчи, толкова по-голям е рискът ИИ да засили монополната рента и неравенството – и толкова по-важно е държавите да изградят регулаторни „предпазни механизми“, преди пазарът да затвърди нови асиметрии.