„Кръстникът на AI“ призна: много съм тъжен от това, в което се превърна изкуственият интелект

Един от най-влиятелните учени в историята на изкуствения интелект – Geoffrey Hinton, човекът, чиито идеи стоят в основата на съвременните невронни мрежи, направи рядко и тревожно признание. По думите му развитието на AI вече го изпълва с „дълбока тъга“, защото технологията напредва по-бързо от способността на обществото да я разбира, контролира и регулира.

Хинтън, често наричан „кръстникът на изкуствения интелект“, признава, че когато е започвал работата си по невронните мрежи преди десетилетия, не е предполагал колко бързо и неконтролируемо ще се развият тези системи. Днес, според него, AI вече не е просто инструмент за наука и бизнес, а сила, която може да изпревари човешките институции, закони и дори морални рамки.

Особено притеснително за учения е, че обществото реагира постфактум – след като технологиите вече са внедрени масово. Големите езикови модели, автономните системи и генеративният AI се развиват със скорост, която регулациите и етичните дебати не могат да догонят. „Създадохме нещо изключително мощно, без да сме сигурни, че можем да го държим под контрол“, е същността на неговото предупреждение.

Изказването на Хинтън идва в момент, когато AI вече засяга почти всяка индустрия – от медии и реклама до финанси, здравеопазване и национална сигурност. Все повече експерти предупреждават, че без ясни правила и международно сътрудничество рисковете няма да са само технологични, а и социални, икономически и политически.

Думите на човека, който помогна да се роди съвременният AI, звучат като късна, но изключително силна тревожна камбана. Ако дори архитектите на тази революция започват да се страхуват от резултата, въпросът вече не е дали изкуственият интелект ще промени света – а дали светът е подготвен за това.