Къде изчезват японците и как работят компаниите, които им помагат да пропадат

В Япония има едно едновременно плашещо и изненадващо явление – джохацу (johatsu), което буквално означава „изпарили се хора“. Така се наричат хората, които внезапно изчезват от нормалния си живот, оставяйки зад себе си работата, домовете, приятелите и дори своето семейство. Причините – срам, дългове, развод, загуба на статус или прегаряне, след което човек иска да се изпари. За някои това е опит да започнат от нулата, без да се обясняват и без да гледат назад. Важно е да се отбележи: често не става дума за бягство от закона, а за бягство от социалните очаквания и задължения.

Защо хората в Япония се решават да изчезнат

В японската култура неуспехът често се възприема като личен срам. Загубата на работа, фалитът, дълговете, разводът, тормозът на работното място, токсичната работа, преследването, домашното насилие, срамът и социалният натиск са основните причини за явлението „изпарили се хора“ в Япония.

Когато няма подкрепа, изчезването изглежда по-лесен изход от това да признаеш слабостта си или да потърсиш помощ. Някои виждат в „изчезването“ алтернатива на самоубийството и начин да започнат отначало: да оцелеят, но да занулят миналото, като прекъснат връзките си с предишния живот.

Как компаниите помагат на японците да изчезнат

Специализирани фирми, като например yonige-ya – буквално „нощни превозвачи“ – са готови да помогнат за „излизането в сянка“. Най-често те са компании за легално прикритие: регистрирани са като фирми за преместване/логистика, почистване или „консултантски услуги“. Функционира цял пазар с различни цени и специализации (напр. бягство от домашно насилие).

Парадоксално е, че много от тях могат да бъдат открити чрез обикновено търсене (те имат уеб сайтове, телефонни номера и формуляри за кандидатстване). Клиентите идват и чрез препоръки от детективи, неправителствени организации и форуми.

Но услугата „изчезване“ е сива зона. Те действат конфиденциално, пристигат през нощта, бързо опаковат багажа си, транспортират клиента до друг квартал или град, помагат му да наеме апартамент без документи, където няма да му задават излишни въпроси. Това е типовият пакет, понякога помагат за намиране на работа под друго име.

Цената в публикациите варира от 50 000 до 300 000 йени (в зависимост от обема на вещите, разстоянието, наличието на деца и спешността).

Полицията обикновено не се намесва, докато няма признаци на престъпление (насилие, измама и т.н.). Формално това са легални услуги по преместване и логистика, но тяхната основна ценност е пълната анонимност и липсата на следи.

Медиите дори описват конкретни оператори на „транспорт за една нощ“ – например Наоки Ивабучи (работи с жертви на домашно насилие) и предприемачи като Шо Хатори.

Какво се случва с „изпарилите се“ след бягството

Новият им живот обикновено е крехък и потаен: те сменят квартала и телефонните си номера, избягват социалните мрежи, контактите с близките си, банковите сметки, застраховките и всякаква форма на идентификация, като остават невидими за държавата и обществото.

Много от тях се хващат на временна или случайна работа, която се заплаща ежедневно в брой, като например в строителството, на пристанището, в складовете или при почистването. Някои от тях се връщат при близките си години по-късно, но много от тях остават завинаги в сянка.