Къде са всички те? Седем причини, поради които все още не сме открили извънземни

Честно казано, вече ни омръзна да чакаме. Къде са те? Къде по дяволите са всички извънземни?

Е, не на Земята или някъде наблизо. Точно в това е смисълът.

По консервативна оценка във Вселената има 200 милиарда галактики. Да кажем, че във всяка от тях има по 100 милиарда звезди. Дори ако само 1% от тези звезди имат една-единствена планета, която обикаля около тях, това все още са 200 квинтилиона възможни нови Земи.

След тези сметки нека приемем, че шансът една планета да има вълшебната комбинация от вода, температура и химикали, за да се случи тази магическа искра, е едно на трилион.

Това все още означава, че живот би трябвало да има на няколкостотин хиляди планети.

Със сигурност някоя от тях вече трябва да ни е поздравила?

Разбира се, не на всички от тях ще има интелигентен живот. Ние не знаем какво точно има на тях. Микроби, ракообразни, извънземни птици, които летят, използвайки ушите си, в стил Дъмбо. или медузи, които приличат на VHS касети, а може би космически динозаври.

Но сред всички тези планети, около всички тези звезди, във всички тези галактики, задължително трябва да има някаква друга форма на разумен живот. Ние просто не можем да бъдем сами.

Горната скандално елементарна математика е много опростена версия на уравнението на Дрейк – втората най-известна формула в науката след E=MC2.

Предложено от радиоастронома Франк Дрейк през 1961 г., който изчислява вероятността за съществуване на интелигентни, комуникиращи цивилизации въз основа на редица фактори, включително броя на планетите, шансовете за възникване на живот и вероятността този живот да е напреднал.

Изглежда по следния начин:

N = R x fp x ne x fl x fi x fc x L

Така че можете да разберете защо направихме своя собствена.

Това не е нова главоблъсканица. Всъщност тя отдавна си има име – парадоксът на Ферми.

Очевидно през 1950 г. носителят на Нобелова награда за физика Енрико Ферми и колегите му от Националната лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, се наслаждават на оживена дискусия за летящите чинии по време на обяд, когато той изрича: „Къде са всички?“.

Е, ние чувстваме същото и решихме да попитаме няколко експерти защо все още не сме намерили никого – или не сме били намерени.

1. Теория за големия филтър

За съжаление има много причини, поради които все още не сме открили извънземен живот.

Една от тях, теорията за Големия филтър, гласи, че просто има толкова много препятствия, които трябва да се преодолеят, за да може интелигентният живот да достигне точката, в която бихме могли да го видим, че е много невероятно те да успеят да изчистят всяко от тях и да достигнат същата точка, в която сме ние, или дори по-далеч.

Помислете за това. Много, много просто, ние започнахме като живот в океана, изпълзяхме навън, разнообразихме се, някои изпълзяха обратно, огромен брой от тях изчезнаха пет отделни пъти, останалите продължиха да се развиват, появиха се хората, развихме общества, здравеопазване и накрая започнахме да търсим други.

Това, че една планета е способна да поддържа живот, не означава непременно, че той ще се образува там – казва д-р Грег Браун, астроном в Гринуичката кралска обсерватория.

Това със сигурност не означава, че този живот ще преодолее безбройните бариери между простите едноклетъчни форми на живот и интелигентния живот, способен да комуникира с други цивилизации в космоса, или че тези промени ще се случат по такъв начин, че те да са активни по същото време като при нас.

2. Хипотезата за „Гаянското стеснение“

Тази хипотеза разглежда колко трудно е да се създадат подходящи условия дори за най-елементарните форми на живот, без да говорим за достигането на сегашното състояние.

Това е идея, с която съм съгласен – казва д-р Пол Бърн, доцент по науки за Земята, околната среда и планетите във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. „Че може би не е трудно животът да се появи, но е изключително трудно той да бъде поддържан.“

Например, знаем, че Земята е имала течна вода на повърхността си почти през целия си живот. Това е безумно дълъг период от време, за да може условията на повърхността да останат почти между 0 и 100 °C.

3. Може би не си струва да се занимават с нас?

Астрофизикът Амри Уанде предполага, че може би там наистина има много живот, така че напредналите извънземни, способни да търсят из Вселената, могат да си изберат и няма да сметнат Земята за достойна за посещение, защото ние самите не сме достатъчно интелигентни.

Знаем също, че животът се е появил поне преди 3,4 милиарда години, а може би и повече. Но също така знаем, че е възможно на Венера да е имало океани, така че и на нея да е имало условия за живот, подобни на земните – и може би дори живот.

Но ако е имала океани, в някакъв момент в миналото нещо се е объркало, за да доведе до изчерпване на парниковия ефект на планетата, и тези океани са изкипели в космоса. Днес Венера е стерилна, поне на повърхността.

По подобен начин Марс някога е имал течна вода, която е текла по повърхността му, а Луната и Меркурий са имали гъсти, влажни атмосфери за много кратко време.

„Така че създаването на обитаема среда може да не е толкова трудно, както и създаването на живот от неживотно – известно като абиогенеза“, казва д-р Бърн.

„Но да се поддържат хубави и благоприятни за живот условия може да се окаже наистина много трудно. Може би Земята е единственото място в Слънчевата система, което успешно се е справило с това.“

4. Те са само микроскопични и живеят в океаните.

Търсенето на извънземен интелект, или SETI, е едно, но да се потвърди на 100%, че на дадена планета има микроскопични кривокраки, е още по-трудно.

Но това не означава, че не се опитваме.

Фейт Хоторн от университета Уоруик казва: „Има известен потенциален прецедент в нашата собствена Слънчева система, тъй като смятаме, че някои луни на Юпитер и Сатурн – по-специално Европа и Енцелад – имат океани с течна вода под дебела ледена кора на повърхността си.“

„При наличието на подходящи източници на енергия и вода, осигуряваща среда за химични реакции, това може да е подходяща среда за формиране на микробен живот.“

Това обаче би било изключително трудно, ако не и невъзможно, да се открие на екзопланети.

Откриването на присъствието на неинтелигентен живот, в смисъл, че той няма да изпраща сигнали, обикновено се фокусира върху биосигнатури в атмосферата, предлагащи химикали и улики за това какво живее в нея.

Това все още би било малко вероятно в случай на, да речем, микроскопичен живот на дъното на океана.

Но през септември миналата година НАСА откри най-силното досега доказателство за съществуването на живот, като откри наличието на диметилсулфид (DMS) в атмосферата на K2-18 b, екзопланета, намираща се на 120 светлинни години от нас.

DMS се произвежда от живота, предимно от фитопланктона в океаните, реките и езерата.

5. Пропускаме сигналите им поради неправилна честота или време.

Това е голям проблем. Да, Вселената е необятна, така че бихте си представили, че там би трябвало да има и друг живот. Но тя също така е много, много стара – повече от 13 милиарда години (или двойно повече, според едно скорошно проучване), така че какви са шансовете всички ние да сме били наоколо по едно и също време?

Ако компресираме еволюционната хронология на Земята в 24-часов период, животът се появява в 4 часа сутринта – казва д-р Минджае Ким, астрофизик от Университета в Уоруик.

„Измирането на динозаврите става в 23:41ч. Историята на човекоподобните същества, пример за което са видове като Australopithecus afarensis, започва в 11:58:43ч.„

По същество човекоподобният живот е съществувал само 77 секунди в тази аналогия. Забележително е, че времевата рамка, в която хората са разработили технология, способна да взаимодейства с потенциален извънземен живот, е значително по-кратка – по-малко от една секунда. Това вероятно означава забележително кратък технологичен живот в сравнение с общата възраст на планетарните системи.

Д-р Бърн е съгласен и казва: „Най-вероятното обяснение според мен е, че пространството е огромно, а времето е много дълго“. „Дори ако разумен вид се появи на планета, която е достатъчно близо, за да можем да засечем сигналите му, разлика от само няколко десетки хиляди години би означавала, че ще го пропуснем, ако цивилизацията му е продължила само няколко хилядолетия.

6. Трябва да му дадем повече време

Ние, хората, сме прочути с нетърпението си и едва от няколко десетилетия сме в състояние да изследваме правилно необятното пространство.

И макар да знаем със сигурност, че на Червената планета няма канали, построени от марсианци, или хора на Луната, все още има много за изследване.

Все още продължаваме да разработваме спектрографи и инструменти с по-висока разделителна способност – казва г-жа Хоторн. „Сред тях са и тези на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, които ще могат да откриват биомаркери в атмосферите на планетите, така че следващите няколко години могат да започнат да променят правилата на играта в тази област.

Непрекъснато откриваме и нови екзопланети – планети извън нашата Слънчева система.

7. Хипотезата за тъмната гора

Това е най-страшната причина, поради която все още не сме открили извънземни.

Основата на теорията е, че извънземните са там, но са едновременно мълчаливи и враждебни. Те мълчат, изхождайки от предположението, че и другите цивилизации ще бъдат враждебни, и не искат да бъдат унищожени в масова междузвездна война.

Д-р Пол Стрьом, асистент в Университета на Уоруик, добавя: „Една естествена стъпка напред е да се опитаме да оценим броя на планетите, на които има живот, и да потърсим добри кандидати за благоприятна среда за живот.

„Има няколко примера за това как се прави това в момента – търсене на живот на луните на Юпитер, прослушване на радиосигнали и търсене на други планети, които могат да имат подходящи условия за възникване на живот.„

Само преди 25 години идеята за откриване на състава на атмосферите на планети извън нашата слънчева система се срещаше само в теоретичната наука. Днес тя е реалност. Можем да открием състава на тези екзопланети и дори да наблюдаваме метеорологичните им модели. Колко вълнуващо!

Големият въпрос…

„И така, къде са всички?“ – пита д-р Бърн.