Легендарната система X Window System стана на 40 години

Научните и техническите документи, особено тези, които са стари и изпитани във времето често се оказват изключително полезни ресурси за изследователите и студентите. В епохата на цифровите архиви и Уикипедия понякога неочаквани източници на университетски уебсайтове предоставят информация, която може да засенчи най-известните ресурси. По-специално, тези документи често се намират като PDF файлове или обикновени текстови файлове в поддиректории на домейни .edu. Тези документи обикновено са създадени от преподаватели, които са уморени да отговарят на едни и същи въпроси всеки семестър. Те съставят ръководства, за да спестят време и да се съсредоточат върху работата си.

Неотдавна един такъв документ беше открит в катедрата по астрофизика в Принстънския университет. Това е ръководството „Въведение в системата X Window System“ написан от Робърт Лаптън. Системата X Window System, която наскоро отбеляза 40-годишнината си беше незаменима за работата с космически инструменти в началото на 80-те години на миналия век. По това време университетските компютърни лаборатории бяха оборудвани с VT100, VAX-11/750 и Sun Microsystems.

История на системата X Window System

Системата X Window System е разработена през 1984 гoдина в Масачузетския технологичен институт (MIT) от Робърт Шайфлър и Джим Гетис. Тя е част от проекта Athena, който има за цел да създаде разпределена изчислителна среда в университетското градче, използвайки различни хардуерни платформи. Основната характеристика на X Windows System беше нейната независимост от платформи и доставчици, както и способността ѝ да използва отдалечени ресурси.

Шайфлер „заимства значително количество код от W“, направил интерфейса асинхронен и по този начин значително ускори производителността му и нарекъл новата система „X“. Тази междуплатформена съвместимост направи X идеална за използване в Принстън, където Лаптън беше водещ компютърен специалист в отдела по астрофизични науки.

Приносът на Робърт Лаптън

Робърт Лаптън, който има задълбочени познания в областта на компютрите, е отговорен за създаването и поддържането на системата X в Принстън. В своето ръководство Лаптън отбелязва, че X предоставя „инструменти, а не правила“, което позволява голям брой различни интерфейси. Той обяснява, че X се състои от три части: сървър, клиенти и мениджър на прозорци. Лаптън също така подчертава значението на модификаторите на клавишите и чувствителността на бутоните на мишката, което прави работата със системата по-гъвкава и функционална.

В своето ръководство Лаптън споделя няколко важни съвета за използване на X:

• Модификатори на клавиши: Модификаторите на клавиши играят ключова роля в X. Тази чувствителност се разпростира дори върху бутоните на мишката.
• Стартиране на X: Трябва да използвате командата xinit, а не X, за да стартирате X, за да избегнете празен екран. Командата X стартира само сървъра без клиенти, което води до празен екран.
• Ролята на мениджъра на прозорци: Всички програми, работещи под X са равностойни, но една от тях – мениджърът на прозорци има повече правомощия и контрол.
• Флаг –zaphod: Използването на флага –zaphod предотвратява преместването на мишката на екран, който не се вижда.
• Командата kill: Командата kill -9 може да доведе до срив на конзолата и Лаптън предлага да се използва командата kbd mode -a, за да се поправи това, както и да се избягва използването на -9, освен ако не е абсолютно необходимо.

Преди да замине за Чили, за да управлява „Много големия телескоп“ (VLT), Лаптън размишлява върху съдбата на Х 40 години след създаването ѝ.

Той отбелязва, че системата е оцеляла благодарение на относителната си ефективност в сравнение с други възможности. По онова време системите на Принстън не са били силно свързани в мрежа, така че проблемите с трафика, характерни за Х не са били проблем. Лаптън също така подчертава, че очакванията на потребителите към графичния потребителски интерфейс са били много по-ниски, отколкото в днешно време. Хората са очаквали предимно командни редове с няколко бутона, а X е бил най-преносимата версия на прозоречната система, работеща както на VAX, така и на Sun Microsystems.

Днес много студенти от катедрата по астрофизика в Принстън работят на Mac, взаимодействайки с големи изчислителни възли с Linux. Лаптън е написал и ръководство за начинаещи в Linux. Неговото ръководство за X Windows е толкова старо, че Лаптън се затруднява да посочи точна дата на създаването му. Когато го питат дали е изненадан, че X все още се използва десетилетия по-късно, той отговаря:

„Трудно е да се каже защо все още съществува. Тя просто работи. Може би на някои хора не им харесва начинът, по който работи, но тя продължава да съществува.“