Легендарният DR-DOS се завърна: версия 9.0 е написана от нулата на чист асемблер

Новият DR-DOS работи само на процесори 386 и нагоре.

DR-DOS внезапно се върна към живот след дълги години затишие. Уеб сайтът на проекта отново работи, а разработчикът вече публикува тестови компилации на DR-DOS 9.0. Засега не става дума нито за завършена система, нито за отворен проект, нито за продължение на старата кодова база на Digital Research.

В уеб сайта DR-DOS.com вече има шест предварителни версии за 2026 г. Най-новата налична компилация носи номер 9.0.291. Новата DR-DOS не е пряко свързана с класическата DR DOS, която Digital Research разработи още през 80-те години на миналия век като DOS-съвместима система, базирана на Concurrent DOS.

Историческата DR DOS имаше дълъг и объркан път през Caldera, Lineo и DeviceLogics. Caldera отвори част от стария изходен код още през 90-те години на миналия век, а през 2022 г. притежателят на авторските права Брайън Спаркс разясни отделно условията за използване на CP/M и производните. Формулировката позволява да използвате, разпространявате и модифицирате кода, но според определението за пълноценен лиценз с отворен код според стандартите на OSI този текст не попада под определението за пълноценен open source лиценз.

Брандът DR DOS сега е собственост на Whitehorn Ltd. Co, която получи търговската марка през януари 2022 г. За самата компания не се знае много. В Reddit разработчик под псевдонима CheeseWeezel заяви, че пренаписва DR-DOS от нулата, използвайки clean-room подхода, без кода на EDR-DOS, FreeDOS и старите разработки на Caldera. Според автора новата система трябва да запази духа на оригиналния проект на Гари Килдал, но да се отърве от юридическия багаж, който се влачи зад различните версии на DR DOS от години.

Разработчикът твърди, че новата компилация вече поддържа DOOM, Warcraft, SimCity, Commander Keen, Oregon Trail и други по-стари игри, въпреки че все още има и доста пропуски. Ядрото е написано изцяло на асемблер, като за изграждането се използват NASM и ld86. Ядрото е разработено за процесори 386 и нагоре, така че не е предвидена възможност за работа на по-стари машини като 8086, 8088 или 80286.

Авторът специално подчертава разликата между новия DR-DOS 9.0 и SvarDOS. SvarDOS понастоящем използва съвременното EDR-DOS ядро, изградено върху стар код, който Caldera разкри преди около 30 години. Новият DR-DOS, според разработчика, залага на юридическа чистота и напълно нов код, докато SvarDOS вече изглежда като по-зряло и практично решение.

Проектът все още не разполага с отворено хранилище. Уайтхорн разпространява само двоични файлове, така че новият DR-DOS остава патентован продукт. Въпросът с изходните кодове на старите версии също остава открит: не е ясно дали Whitehorn е купил само търговската марка и домейна, или е получил и правата върху старата кодова база. Ако правата върху сорс кода наистина принадлежат на компанията, собственикът има възможност да пусне стария код под пълноправен свободен лиценз. Досега никой не е потвърдил тази стъпка.

Новият номер на версията също повдига въпроси. Името DR-DOS 9.0 изглежда като пряко продължение на предишната линия, въпреки че всъщност става дума за напълно нов продукт на ранен етап. По своя смисъл проектът е по-близо до условната версия 0.9, отколкото до един пълноправен наследник на стария DR-DOS 8.x.

Интересът към DOS-подобните системи не е изчезнал. Все още се правят експерименти по темата със стартирането на DOS на съвременни UEFI-компютри, поддръжката на GPT и exFAT, а също и с адаптирането на старите мениджъри на паметта за новия хардуер. Възраждането на DR-DOS е в рамките на тази вълна на ретроразвитие, но истинското бъдеще на проекта ще стане по-ясно едва след открита пътна карта, източници или поне по-ясен модел на лицензиране.