Ледниците на Антарктида се топят бързо, заплашвайки цялата планета

Нов анализ на сателитни наблюдения разкрива, че през последните три десетилетия Антарктида е загубила близо 13 000 квадратни километра от така наречения „фиксиран лед“. Това са ледници, които се намират на морското дъно на континента.

Учените смятат, че основната причина за промените е затоплянето на океанските води, които ерозират ледените маси отдолу, съобщава Space.

Защо антарктическият лед се отдръпва и какво показват спътниците?

Международен екип от изследователи, ръководен от учени от Калифорнийския университет в Ървайн, анализира сателитни данни от 1992 до 2025 г. През това време приблизително 12 950 км² лед, преди това закрепен за антарктическата скална основа, е изчезнал от континента.

Изследователите са се фокусирали върху така наречената линия на заземяване на леда – границата, където ледените маси, лежащи на сушата, започват да се издигат на повърхността на океана. Тази зона е от решаващо значение за климатичните изследвания: именно след отдръпването на тази зона ледът започва пряко да влияе върху покачването на морското равнище.

Според ръководителя на изследването, Ерик Риньо, учените знаят за важността на тази граница от десетилетия, но за първи път са успели да създадат пълна карта на нейните промени за цяла Антарктида в продължение на 30 години наблюдения.

Сателитите помогнаха да се разбере мащабът на проблема

За да получи тези резултати, екипът е използвал данни от множество сателитни мисии на космическите агенции в Европа, Канада, Япония, Италия, Германия и Аржентина. Радарни инструменти са им позволили да проследяват покачването и спускането на плаващите ледени шелфове по време на приливи и отливи. Ледът, лежащ на морското дъно на континента, не се движи с приливите и отливите, което им е позволило точно да определят промените в положението на линията на заземление.

Анализът показва, че приблизително 77% от бреговата линия на Антарктида е останала стабилна поне от 1996 г. В някои региони обаче ситуацията е значително по-тревожна. Най-голямото отстъпление на ледниците е регистрирано в Западна Антарктида, особено по крайбрежието на море Амундсен и в сектора Гец. На някои места линията на заземление се е изместила с до 42 километра.

Защо се случва това?

Учените смятат, че основната причина за този процес са топлите океански течения, които проникват под ледените шелфове през дълбоки подводни канали. Топлата вода ерозира леда отдолу, правейки го по-тънък и по-слаб. Това прави ледените шелфове по-малко ефективни в задържането на ледниците, разположени на сушата.

Ринджо обяснява ситуацията с проста аналогия: континенталният лед е като балон, който не е пробит напълно, но там, където възникнат повреди, те могат да бъдат много дълбоки.

Североизточната част на Антарктическия полуостров представлява особена загадка за учените. Няколко големи ледени шелфа в този регион вече са се сринали преди началото на периода на изследването и ледниците продължават да се отдръпват бързо. Изследователите обаче не са открили убедителни доказателства, че топлата океанска вода играе ключова роля тук.

Това означава, че други фактори, които все още не са напълно разбрани, могат да повлияят върху промените в леда.

В допълнение към документирането на вече настъпилите промени, новото проучване има важни последици за климатичните прогнози. Полученият 30-годишен набор от наблюдения позволява валидирането на компютърни модели, използвани за прогнозиране на покачването на морското равнище.

Всеки климатичен модел трябва да възпроизвежда тези промени в реалния свят, за да бъдат неговите прогнози считани за надеждни, казват изследователите.

Въпреки че голяма част от континента остава стабилна, учените предупреждават, че настоящият баланс може да не се поддържа вечно. Ако отдръпването на ледовете се засили, последствията за световните океани биха могли да станат значително по-тежки.