В първата част накратко разгледахме най-общото устройство на атомните бомби от оръдеен тип и започнахме да се запознаваме с идеята за използване на имплозия. Нека продължим.
От казаното досега стана ясно, че оръжейният плутоний трябва да има съвсем малки количества плутоний 240 – не повече от 8%. Това може да се постигне, ако известно количество уран-238 бъде поставено за точно определено кратко време в ядрен реактор.
Именно тук възниква един важен проблем. Украйна няма размножаващи реактори, при които не само се отделя енергия, но и се образуват други радиоактивни вещества – така наречената деляща се материя. Държавата не разполага с технология, която да даде възможност за вмъкване и изваждане от ядрените реактори на уран-238 за точно определено време и при работещ ядрен реактор. Съветските реактори тип ВВЕР нямат никаква възможност за извършването на подобни операции. Всеобщото мнение е, че този процес все пак може да се изпробва, но резултатите ще бъдат изключително печални.
Именно заради образуващото се в тези реактори голямо количество плутоний-240, който няма как да се отдели, например чрез някаква химическа реакция, необходимият плутоний-239 не може да се вземе от вече използваното ядрено гориво. По принцип той може да бъде извлечен, но той ще бъде смесен с плутоний-240, като най-доброто постижения към днешен ден е 17% плутоний 240. Това е повече от една четвърт и тази смес не е подходяща, за да се направи атомна бомба. Разделянето на плутоний-239 от 240 е на практика невъзможно, понеже масата на атомите на тези два изотопа се различава незначително и този процес е много по-сложен отколкото разделянето на уран-235 от уран-238 с помощта на центрофуги.
На теория, създаването на атомен реактор от друг тип, който да не е ВВЕР, и да може да произвежда освен енергия и оръжеен плутоний не изглежда сложно. Още през 1942 година САЩ първи в света създадоха подобен реактор, в които като гориво се използваше природен уран, без обогатяване. За да се забавят неутроните до точно определената скорост, при която протича необходимата ядрена реакция, американците използваха графит, който превръщаха в прах с помощта на обикновени стругове за дърво. Ясно е, че всеки може да намери графит, който да бъде превърнат на прах.
Нещо повече, в един подобен реактор може да бъде сложен не само природен уран, но и обогатен до нивото до стандартното гориво за ядрени реактори уран, който дава по-силен поток от неутрони. Такъв уран в Украйна доставят и Русия, и САЩ, като едва ли някой ще започне да проверява какво има във всеки ВВЕР.
Само че някой трябва да проектира този хипотетичен ядрен реактор, който да не е от ВВЕР тип. Това трябва да е такъв реактор, който по време на работа дава възможност за вмъкването и изваждането на пръчки от уран-238. Да проектират подобни работещи ядрени реактори умеят твърде малко хора на нашата планета.
Казано с други думи, всичко опира до кадрите. Изключително трудно е да бъдат намерени учените, които могат да проектират и изградят подобен реактор. През изтеклите 30 години науката в Украйна, а и не само в Украйна, пострада по-силно дори и от руската. Старите кадри са напуснали страната, привлечени от по-добро заплащане навън, а младите кадри няма кой да обучи. Няма откъде да се вземат необходимите специалисти. Киев много добре разбира това и подписа с американска компания меморандум за изграждането на нова АЕЦ на своя територия.
Появиха се слухове, че Westinghouse ще използва своите стари ядрени реактори от Южна Каролина, но дори и тази информация да не е точна, изграждането на подобно съоръжение изисква много време.
Оказва се, че и използването имплозивната схема за създаване на ядрено оръжие е също толкова сложна и недостъпна като оръдейната. За нея е необходим сравнително чист плутоний-239, който няма как да бъде получен без изграждането на специализиран реактор, който може да създава подобен оръжеен плутоний. Хората, които могат да проектират подобно нещо са твърде малко и те по някакъв начин трябва да бъдат привлечени, като например да бъдат купени. Но това съвсем не е лесно, много е скъпо и сложно. Далеч не всяка страна може да си позволи да отдели подобен финансов ресурс.
Да напомним за започналите ефективни военни действия в този регион и речта на руския президент Владимир Путин, в която той каза, че е взел решение за провеждане на „специална операция за защита на Донбас“. Той обяви, че отговорността за евентуално кръвопролитие ще лежи изцяло на съвестта на „украинския режим“ и призова украинските военнослужещи незабавно да сложат оръжие и да си отидат у дома.
Особено важен е пасажът, в който Путин каза, че Москва няма да допусне появата на ядрено оръжие в Украйна. Именно затова съвсем накратко се фокусирахме върху тази ужасна тема.