Лесно ли е сам да си направиш сайт? Разговаряме с Любомир Русанов и Методи Дреновски от СуперХостинг.БГ

По какъв начин се промени дигиталното пространство и уеб като цяло през последните 5-6 години?

Любо: През последните 5-6 години всичко започна да става по-професионално. Това не е тенденция отскоро, но през последните години все повече бизнеси разглеждат дигиталното пространство като основна част от техния бизнес. Това пространство включва сайтовете и всички поддържащи канали – социални мрежи, професионални имейли, медии, приложения и дигитални маркетинг инструменти.

Бизнесите инвестират все повече в дигиталното. Много от тях са изцяло онлайн и нямат физически обект. Някои имат офиси за своите служители, като позволяват да се работи отдалечено. Това също е нова тенденция – все повече компании, особено в ИТ сферата, позволяват на своите служители да работят или от споделени пространства, или от вкъщи. Това предполага повече гъвкавост. А и нека не забравяме, че фокусът е да се свърши работата, а не да се присъства в офиса.

Друга интересна тенденция е, че ако досега много от бизнесите са разчитали на един канал – например Facebook страница, то сега те осъзнават, че това е недостатъчно. Те трябва да са активни във всички канали, които използват техните клиенти. Ако преди можеше „да се оцелява“ само със сайт и SEO, то сега това е невъзможно.

Все повече се налага и комуникацията с клиенти чрез чат ботове. Намалява комуникацията по телефон, а се увеличава комуникацията с текст – чат на сайта, чат в социалните мрежи, имейли. Чат ботовете оптимизират процесите във фирмата, а клиентите са по-бързо обслужени и съответно по-доволни.

Методи: Мога само да допълня, че по-професионалният уеб е една тенденция с много положителен ефект. Отминаха романтичните времена, когато собствениците на бизнеси си мислеха, че със снимки на котенца в социалните мрежи могат да привлекат голяма аудитория. Хората тепърва започват да разбират, че един канал в уеб не е достатъчен, за да разгърнеш потенциала на бизнеса си. Сега тенденцията е да имаш сайт, да имаш профили в социалните мрежи, да инвестираш в дигитална реклама. Вече различните канали се използват много по-стратегически. Не се залага на единични снимки и постове, а се разработват стратегии за уеб присъствие.

Смятате ли, че явлението „искам да си имам сайт/трябва ми сайт“ вече е масово и доколко хората в България осъзнават важността на сайта за собствените им бизнеси или проекти?

Методи: Да кажем, че явлението „искам да си имам сайт/трябва ми сайт“ има тенденция да става масово. Колкото до втората част: Доколко хората в България осъзнават важността на сайта за собствените им бизнеси или проекти – отговорът е относителен. Има хора, които осъзнават важността му. Правят си хубав сайт, създават си социално присъствие и изготвят стратегия. Има и такива, които искат да имат сайт, но не знаят какво е това и откъде да започнат. Те понякога попадат в ситуацията някой да им направи сайт, а след това те не могат да го използват, нямат достъп до него или се случват други непредвидени ситуации. Третият тип хора са тези, които искат да имат сайт, но не осъзнават какво всъщност означава като инвестиция на време, ресурс, усилия за развитие. Това е по-голямата група.

Към сайта трябва да се подходи стратегически – не е достатъчно да е красив. Целта му е да изпълнява целите на бизнеса. Ако продаваме мотокари, не е подходящо да правим сайт с привлекателни и предизвикателни жени върху мотокари. Този сайт е необходимо да покаже мотокарите, да обясни с какво са по-добри от конкуренцията, да предостави контакти за връзка, история на фирмата. Основното правило е с отварянето на сайта клиентът да разбере за какво е той.

Любо: Сайтът е основата. Неговото име е дигиталната собственост. Domain (домейн) се превежда и като „владение“. Разбира се, сайтът не е единственият компонент. Покрай него имаме възможността да си направим професионална поща, с която да водим своята бизнес кореспонденция. Безплатните имейл пощи са чудесни за лични цели, но не и за бизнес.

Според мен обаче все още има хора, които не осъзнават важността на разгърнатото онлайн присъствие. Разчитането само на Facebook, само на Instagram или само на YouTube не е напълно изкоренено. Тези потребители забравят, че са много зависими от съответните платформи – техните алгоритми, сигурност, политики, възможности и ограничения. Те постоянно се променят – едни се появяват, други изчезват. Докато ако имате сайт, дори и да стане нещо с останалите платформи, той си остава.

Всичко, различно от сайта, е инструмент, който ви помага да го развиете. Социалните мрежи са както канали, така и маркетинг инструменти. Тяхната цел е да доведат потребителите на Вашия сайт. За да извлечете максимума от социалните мрежи и дигиталните маркетинг инструменти, е необходимо да имате крайна дестинация – самия сайт.

Често говорите, че е лесно да си направиш сайт. Това наистина ли е така и как всъщност става?

Методи: Да, много е лесно. SaaS (Software as a service) услугите дават възможност на хората да си направят сайт бързо и лесно. Те са специално насочени към хората, които искат сайт, но не са сигурни откъде да започнат. В общия случай те имат идея, имат материалите, имат снимки, съдържание. Избират домейн и дизайн, качват подготвеното съдържание и сайтът е готов. Вече имат корпоративна идентичност. Google ще започне да го индексира и ще се появят в класирането на търсачката. Потенциални и настоящи клиенти лесно ще намират информацията, която им трябва.

Интуитивно се добавят карти и контакти. Няма нужда вече потенциални и настоящи клиенти/партньори да си спомнят къде са сложили визитката на конкретен бизнес. Те просто влизат в Google, изписват името на бизнеса и ако има сайт, то той се появява на първите позиции.

Сайт билдър предоставя лесно и бързо създаване на сайт. За някои хора такъв сайт би бил достатъчен. Те може да имат 100-200-300 посещения на месец. Но това са им най-важните посещения. На тях им трябва изключително надеждна, сигурна и стабилна услуга. Тя ще им помогне точните хора да посетят сайта им, той да се зарежда бързо, да е позициониран с правилните думи и да не е хакнат поради някаква причина.

Мнозина мислят, че Сайт билдър е инструмент за създаване на онлайн визитка. Но той е много по-мощен и възможностите му излизат извън рамките на дигиталната визитка.

Любо: Лесно е да си направиш сайт. Но понякога отговорът на този въпрос е свързан с въпроса: Лесно ли е да направиш бизнес? Вече има достатъчно решения, при които не се изискват технически умения и затова клиентите не се затрудняват. Използвайки нашата услуга Сайт билдър, стъпките се свеждат до избор на дизайн и качване на съдържание. Всички елементи: банери, слайдери, контактна форма, абонаментна форма, карта и т.н. са готови. Те просто трябва да се поставят и стилизират според дизайна.

По-скоро потребителите имат трудност да дефинират какво искат да правят с този сайт. В шаблона има полета с редове за текст. Виждат го и започват да се питат какво да напишат. Средството е лесно за работа, но се оказва, че не знаят какво да кажат с него. По мои наблюдения клиентът, който има нужда от сайт, избира например Сайт билдър и си казва: „Аз обаче какво ще кача на този сайт?“

Когато хората не знаят какво да позиционират на сайта си, нямат ясна концепция и план, започват да си търсят оправдания. Например с някакъв технически аспект: „За да си направя сайт, ми трябва програмист.“ Намира се решение. Вече можеш да си направиш сайт и без програмист. Обаче идва следващото оправдание: „Да, ама аз не мога да пиша, нямам хубави снимки.“

Въпросът за това дали е лесно да си направиш сайт излиза извън рамките на техническия аспект. Когато предприемачите не са сигурни какво искат да направят със сайта си, има достатъчно добри агенции и фирми, които биха могли да ги консултират и да им помогнат с реализацията.

Сайт билдър естествено не е единственият инструмент за лесна изработка на сайт. Има много други решения, с които можете да имате сайт и да се развиете онлайн. Сайт билдър е подходящ и за разработчици, които искат да спестят време от разработката на малки проекти.

Платформите за лесно и бързо изграждане на сайт няма ли да „откраднат хляба“ на ИТ специалистите и разработчиците?

Любо: Няма да откраднат хляба на ИТ специалистите и в това съм 100% сигурен. Първо нека дефинираме какво означава ИТ специалист. Когато на времето аз започнах да се занимавам с „компютри“, беше едно определението. Ако можеш да инсталираш Windows, значи си ИТ специалист. В момента сферата на информационните технологии е много голяма и профилирана. Вече има множество програмни езици, като един програмист може да е голям специалист по даден език, но по друг изобщо нищо да не разбира. Има различни посоки: big data, изкуствен интелект, правене на сайтове, правене на приложения, създаване на операционни системи, системна администрация и какво ли още не.

Колкото до разработката на сайтове – днес не е задължително ИТ специалист да Ви направи професионален сайт. Вече много от разработчиците създават сайтове с Open Source платформи, без реално да разбират от самата технология. А от такива специалисти има огромна нужда, защото помагат за оформянето на сайта – как да изберем дизайн, какви изображения и видеа да позиционираме, какви текстове, как да го структурираме и какви страници да съдържа. Те помагат на клиента да си направи сайт по професионален начин, без значение от платформата – дали ще е с отворен код, или софтуер като услуга.

Почти никой не използва услугите на професионален разработчик за изработката на сайт. Първо, това е много скъпа услуга. Второ, професионалните разработчици не се ангажират със създаването на стандартен сайт. Това не представлява предизвикателство. Тези специалисти са Ви нужни, когато имате много сложен проект – огромен онлайн магазин с най-различни системи, сайт за резервации със сложни и специфични изисквания и т.н. Тук обаче се увеличава и времето – няма да Ви отнеме една седмица, а месец и дори повече.

Методи: Аз също мисля, че работата на ИТ специалистите няма да намалее, заради появявата на нови решения за изработка на сайт. Автоматизацията навлиза с пълна сила и за там са нужни специалисти. В краткосрочен план – 5 до 10 години – ИТ специалистите ще стават все по-необходими. Няма начин, който и да е софтуер да ги замести, защото той трябва да се създаде, а после и да се поддържа. Разработчиците имат възможността да използват тези инструменти, за да улесняват работата си. Например ако преди даден разработчик е правел по два сайта на седмица, с тези инструменти ще прави по пет. За него това би означавало повече клиенти, повече доходи, повече препоръки.

Темата за сигурността на сайтовете е едновременно широко обсъждана и подценявана. Вие какво бихте посъветвали собствениците на сайтове?

Любо: Сигурността винаги е била важна за нас, защото по този начин пазим клиентските сайтове. Но тя е двустранен процес. Съществува очакването, че след като хостинг услугата предоставя сигурност, никой никога няма да бъде хакнат. Много клиенти пренебрегват факта, че някой може да налучка техните данни или да ги открадне. Това би довело до пълен достъп например до пощата им.

Сигурността има много компоненти и всички по веригата е необходимо да полагат усилия, за да подобрят сигурността. Ако гледаме в частност сайтовете, това означава:

да си инсталираме последните версии на операционната система;

да си обновяваме версиите на антивирусните програми;

да си обновяваме плъгините;

да си сменяме от време на време паролата за имейла;

да не си даваме паролите на всеки;

ако се налага да дадем достъп, то той да е кратковременен и ограничен – колкото да си свърши работата.

Когато става въпрос за сигурност и защита, отговорността не е едностранна. Нека Ви дам пример: имаме си имущество (апартамент, къща). Да, има полиция, която по принцип трябва да ни пази от престъпления. Но ако си оставим вратата отключена, кой ще понесе отговорността от резултата? Кой ще е виновен за свършената беля? Полицията – че не ни е опазила, или ние – че не сме си заключили вратата?

Аналогията е близка със сайтовете. Нека се върнем към отговора на първия въпрос: Все повече хората и бизнесите се пренасят в онлайн пространството. Има много дейности, които ние автоматизираме и извършваме изцяло онлайн. Ако ние не полагаме усилия да предпазим личните си данни, никой не може да ни опази. Както могат да ни хакнат сайта, така могат да ни хакнат и онлайн банкирането. Така че съветвам хората да подхождат отговорно към дигиталната си собственост.

Методи: Хората трябва да обръщат внимание на сигурността си и да не разчитат изцяло на външни фактори. При нас системите за сигурност са заложени в основата на услугата. На други места се използват външни доставчици и това струва скъпо. Нашите клиенти го виждат, оценяват и забелязват разликата. Но с това не се изчерпва темата за сигурността. Клиентите ни използват различни устройства, интернет мрежи, разхождат се на различни места, понякога си забравят лаптопите, телефоните – тогава, каквито и усилия да са положили, достъпът до личните им данни ще бъде много лесен. Има много фактори, които вече влияят на сигурността и всички компоненти трябва да работят заедно – като екип.

Забелязваме и нещо друго: нужно е хората да определят доколко им е важна сигурността, защото тя си има цена. Да предположим, че си слагаме СОТ. Ние обаче сме се абонирали за най-ниския план, при който те само ни уведомяват за пробив в сигурността. Случва се бедата и в този момент си даваме въпроса: „И какво от това, че имаме СОТ?“

Какво е мнението ви за все по-засилващата се регулация върху дигиталното пространство?

Методи: Всяка регулация има положителни и отрицателни страни. За мен задачата на законодателните органи е да намерят баланса между двете. С последните промени (Наредба Н-18) те не успяват го намерят и това рефлектира върху собствениците на бизнес, които искат да са изрядни, както и върху крайния потребител.

Всички последици от регулацията ще се платят от крайните клиенти, защото на всеки един бизнес ще му се вдигне цената. На едната част от търговците ще им се вдигне цената, за да се прикриват по-добре от властите. На другата част – за да бъдат съвместими със законодателството. И в двата случая крайният потребител ще заплати разликата.

Любо: Аз бих започнал с GDPR. Регулация, която би трябвало да важи за всички бизнеси по света, опериращи с данни на граждани от ЕС. Дисбалансът в тази регулация и използването на абстрактни дефиниции дадоха голяма власт на регулиращите органи. Това подтиква бизнесите да напуснат рамките на ЕС. При GDPR  не е предвиден моментът с държавните институции и сигурността на тяхната инфраструктура. Когато имаме огромно изтичане на данни от НАП, агенцията просто бива глобявана. Това е абсурдно. При такива пробиви, е необходимо да се търси персонална отговорност.

Относно Наредба Н-18: Тези, които са в сивия и черния сектор, ще продължат да бъдат там. Те и в момента са в нарушение. Дали ще нарушават още, за тях е без значение. Всички ние, които сме изрядни, само ще си увеличим разходите, без да има някакъв ефект върху данъците, които плащаме. И какво се получава? По-малко конкурентоспособни сме помежду си в България. И тъй като наредбата е локална, ние сме по-малко конкурентоспособни спрямо европейските компании, където електронните преводи не са приравнени на кешови плащания. Нека обясня: Преводите, които са абсолютно проследими, се приравняват на кешови плащания, които не се знае нито откъде са взети, нито дали са осчетоводени правилно.

Това е огромен проблем за всички стартиращи бизнеси, които тепърва прохождат в България. Те ще трябва да инвестират доста голяма част от ресурса си, за да станат съвместими с Наредба Н-18, която също е пълна с абстрактни понятия. При това оценката е оставена на проверяващия, което е предпоставка за корупционни схеми. Дори в съседни държави няма такива регулации. Може би защото те не са и необходими.