Машините за гласуване „отворени“ пред камерите – но могат ли да бъдат компрометирани?

Няколко дни преди парламентарните избори темата за машинното гласуване отново се превърна в център на политическия сблъсък. Този път поводът не беше доклад, анализ или хакерска атака, а нещо далеч по-видимо – отвертка, с която представители на ГЕРБ отвориха машина за гласуване пред камерите по време на демонстрация в склад на Централната избирателна комисия.

Сцената изглеждаше достатъчно силна за заглавия – устройство, което трябва да гарантира честен вот, се отваря за секунди. Но въпросът, който остана да виси във въздуха, беше по-важен: означава ли това, че машините могат да бъдат манипулирани?

Демонстрацията: „можем да я отворим“ – и после какво?

По време на събитието административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов и заместник-кметът на Пловдив Владимир Темелков разглобиха частично една от машините. Според тях това е доказателство, че устройствата са уязвими, остарели и потенциално компрометируеми.

В изявленията си те поставиха няколко ключови въпроса – може ли при физически достъп да се добави външен компонент, има ли скрити портове, възможно ли е свързване към интернет и достатъчно ли е защитена средата, в която се съхраняват машините. Допълнително беше изразено притеснение, че в складовете липсва видеонаблюдение, което според тях отваря врата за съмнения.

В политическия контекст това беше ясно послание – създаване на съмнение в сигурността на машинния вот точно преди изборния ден.

Отговорът на място: „това не доказва нищо“

На мястото на събитието присъстваха представители на различни институции и партии, включително Да, България. Съпредседателят Божидар Божанов реагира остро, определяйки случилото се като медиен спектакъл без реална техническа стойност.

По негови думи, след отварянето на машината не е бил представен конкретен сценарий за манипулация. Въпросът, който в крайна сметка е бил формулиран, е дали чрез физически достъп може да се вкара външен код или устройство, което да промени работата на системата.

Отговорът, даден както от него, така и от представители на Министерството на електронното управление, ЦИК и фирмата-доставчик, е бил еднозначен: не.

Какво казва технологията: защо „отворена машина“ не означава „хакната машина“

В сърцето на този спор стои една важна разлика, която често се губи в публичния дебат – разликата между физически достъп и контрол върху системата.

Съвременните машини за гласуване са изградени като затворени системи, в които ключовият елемент не е хардуерът, а софтуерната архитектура. Дори ако корпусът бъде отворен, това не дава автоматично възможност за промяна на поведението на устройството.

Причината е в няколко слоя защита.

На първо място, входно-изходните портове, включително USB, са деактивирани или нефункционални без съответните драйвери. Това означава, че включването на външна памет не води до изпълнение на код.

На второ място, всички софтуерни компоненти, които работят на машината, са криптографски подписани. Само код, който носи валиден подпис от Централната избирателна комисия, може да бъде стартиран. Това е механизъм, подобен на този при модерните операционни системи и мобилни устройства, където неподписан софтуер просто се блокира.

На трето място, машините функционират в изолирана среда без активна интернет връзка по време на изборния процес. Така се елиминира възможността за дистанционни атаки – нещо, което често е в основата на страховете около „хакване“.

Позицията на държавата: „манипулация преди изборния ден е невъзможна“

На фона на нарастващия шум, официална позиция беше изразена от министъра на електронното управление Георги Шарков. Той беше категоричен, че машините са защитени както физически, така и софтуерно.

По думите му устройствата се транспортират под строг контрол, пломбират се и се съхраняват при условия, които не позволяват нерегламентирана намеса. Дори при физически достъп след пломбиране, не може да се извърши промяна, която да повлияе на работата им.

Шарков подчерта още, че софтуерът е преминал всички необходими проверки и използва оригинален, сертифициран код. Всяка машина се активира чрез специализирани карти за достъп, което допълнително ограничава възможностите за злоупотреба.

Политиката срещу технологията

В спора се включи и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който постави акцент върху организационните аспекти – най-вече липсата на видеонаблюдение в складовете. Това показва, че дебатът не е само технологичен, а и свързан с доверието в процесите около изборите.

Именно тук се очертава ключовият проблем – дори при наличие на технически защити, съмненията могат да бъдат създадени чрез визуални и емоционални послания. Отварянето на една машина с отвертка изглежда убедително за широката публика, но не обяснява реалната архитектура на сигурността.

Между реалността и внушението

Случаят ясно показва колко лесно една сложна технологична система може да бъде сведена до символичен жест. От една страна стоят политически обвинения и съмнения, от друга – технически аргументи и институционални уверения.

Истината вероятно е там, където рядко попада в заглавията – в детайлите. А те показват, че сигурността на машинното гласуване не зависи от това дали някой може да отвори корпуса, а от това дали може да заобиколи криптографията, контрола върху софтуера и изолираната среда.

И поне засега отговорът на този въпрос остава един и същ – не.