Ментално робство: Как корпорациите превръщат ума ви в стока

Неврологът Рафаел Юсте преди 10 години осъзнава възможните рискове от технологиите, които могат да манипулират мозъчни данни. След като открива начин да контролира съзнанието на мишки с помощта на лазер, ученият вижда потенциалните последици от подобни интервенции за хората.

Опасенията на Юсте се засилват, след като става ясно, че данните за човешкия мозък вече се събират и продават на трети страни, главно в областта на игрите и медитацията.

Според ученият без подходяща регулация брокерите на данни могат да започнат масово да търгуват с „мозъчните отпечатъци“ на хората. Подобни технологии могат да разкрият всичко за даден човек, включително мисли, спомени, емоции и дори съзнателни и несъзнателни процеси. За да защити тези данни, Юсте, заедно с активисти за човешки права основава фондацията NeuroRights през 2021 година и започва да настоява за законодателни инициативи за защита на мозъчните данни.

Първият успех е в Калифорния, където губернаторът на щата подписва закон за разширяване на съществуващите разпоредби за защита на личните данни, така че да обхванат и мозъчните данни. Жителите на щата вече могат да изискват, изтриват, коригират и ограничават използването на мозъчни данни от страна на компаниите. Подобен закон беше подписан и в Колорадо. Юсте участва активно в прокарването на тези закони и сега съветва законодателите в четири други щата да настояват за подобни мерки.

Компаниите все повече проучват възможностите за събиране на невронни дaнни. Много от тях използват електроенцефалографски (ЕЕГ) шлемове за извличане на мозъчни дaнни, които след това могат да бъдат споделяни с трети страни, според доклад на NeuroRights. Сред 30-те проучени компании само една не е „присвоила“ мозъчните данни на потребителите, а повече от половината са ги споделили с неизвестни трети страни.

В света на технологиите интересът към невронните данни нараства: Apple патентова устройство, което позволява сканиране на мозъчната дейност чрез слушалките AirPods, а Meta обмисля създаването на невронен интерфейс, базиран на смарт часовници.

Също така миналата година учени успяха да декодират речта от мозъчната активност на човек, което открива перспективата за създаване на технология за управление на устройства или търсачки с мисъл.

Липсата на федерално законодателство относно неприкосновеността на личния живот на мозъчните данни за немедицински цели засилва рисковете. Много компании биха могли да създадат бази данни с мозъчни сканирания на милиони хора, което би могло да доведе до дискриминация на хора с невроразнообразие или психично разстройство. Според експерти по защита на данните технологията би могла да се използва и за целенасочена реклама и вземане на решения за наемане на работа или отпускане на кредити.