Метановата изненада – блатата се оказаха мощен източник на парникови газове

Дълго време въглеродният диоксид се смяташе за основния парников газ, който предизвиква глобалната промяна на климата. Но учените започнаха да забелязват, че през последните десетилетия в атмосферата се увеличава съдържанието на метан – още по-мощен парников газ. Оказа се, че тези емисии възникват независимо от човешката дейност. Влажните зони в Африка са един от най-големите източници на този газ. Последните изследвания обаче показват, че създадените от човека, както и естествените водни басейни и особено блатата отделят големи количества метан в атмосферата. Новите данни могат да променят прогнозите за глобалното затопляне на климата.

Водоемите влияят на глобалното затопляне

Количеството на мочурищата и блатистите зони в Африка бързо нараства, което води до увеличаване на годишните емисии на метан. Тези процеси могат значително да ускорят глобалното затопляне. Но според проучване на учени от университета Корнел има и други мощни източници, които също могат да повлияят на парниковите газове в атмосферата.

Отдавна е известно, че езерата не само поглъщат парникови газове, но и ги отделят, подобно на горите, които напоследък също се превърнаха в източници на парникови газове. Ето защо в новото изследване авторите решават да проверят влиянието на езерата и блатата върху глобалния баланс на парниковите газове. Факт е, че тези процеси не са напълно изяснени. Точното отчитане на емисиите на парникови газове обаче е много важно, тъй като всички съществуващи модели и прогнози за глобалното затопляне на климата се основават на тези данни.

По-ранните проучвания са проведени в експериментални блата и езера с площ от 5 хектара. Но, както обясняват авторите на изследването, измерванията са били неточни. Истинското количество метан може да е наполовина по-малко или, напротив, два пъти повече, отколкото се предполагаше досега.

Колко метан изхвърлят блата и мочурищата в атмосферата

В неотдавнашно проучване учените се базират на данните от четири експериментални водни басейна на университета Корнел. В проучването учените са измервали емисиите на газове на всеки две седмици в рамките на 2021 г. в периодите, когато те не са били покрити с лед.

В резултат на това авторите на тази научна работата установиха, че по-голямата част от емисиите се пада на метана, който е 25 пъти по-силен парников газ от въглеродния диоксид. А обемът на емисиите, както се оказа, зависи не само от сезона на годината.

Очаквано, мочурищата активно абсорбират въглероден диоксид през първите летни месеци, когато растенията са в процес на растеж. Ситуацията обаче започва да се променя драстично, когато растенията се разлагат. Емисиите на метан, от друга страна, се появяват през топлите месеци, с големи седмични колебания. Ето защо предишните проучвания не показват реалната картина. Необходими са чести измервания, за да се определи точното количество на емисиите.

Най-активните емисии на метан се наблюдават през периодите, когато водата е била стратифицирана, което означава, че слой топла вода се намира върху студената дънна вода. Когато водата е била смесена, емисиите са намалели. Това е така, защото микроорганизмите на дъното на езерото, които произвеждат метан, се нуждаят от определени условия, включително ниски нива на кислород.

Но въпреки всички тези колебания езерата се оказаха нетен източник на метан и въглероден диоксид. Това означава, че те отделят много повече парникови газове, отколкото поглъщат. Това се съобщава в проучване, публикувано в списание Geophysical Research Letters. Според изследването обемът на емисиите възлиза на 564,4 г на квадратен метър. Трябва да се има предвид, че на планетата вероятно има около 1 милиард хектара такива блата и мочурища.

Разбира се, тези констатации се основават на наблюдения на изкуствени водоеми. Напълно е възможно ситуацията да е различна в естествените водоеми. Това е малко вероятно, но във всички случаи са необходими допълнителни изследвания. При изкуствените водоеми проблемът може да бъде решен чрез използване на мощни барботери, които насищат с кислород долните слоеве на водата, или на подводни циркулационни помпи. Благодарение на това оборудване бактериите ще произвеждат по-малко метан. Но какво може да се направи с огромните и многобройни блата засега не е известно.