Мигащият курсор навърши 55 години, но дали някой го забелязва?

Той е като потрепваща вена на слепоочието. Това е един точно премерен ритъм, който сме свикнали да виждаме върху бялото поле на текстовия редактор от десетки години. Курсорът е съвсем дребен детайл, на който не придаваме голямо значение и може би вече не забелязваме. Но това е изключително полезно изобретение, което оказва огромна помощ в ежедневната работа. Мигащият курсор навърши 55 години. Той все така си мига – в търсачката на Google, при чата в месинджърите, в текстовите редактори и къде ли още не, като безкрайно задава един и същ въпрос: „Какво следва?„.

Великата привилегия

Ясно е, че мигащият курсор е много по-възрастен от мнозина, които четат този текст. Интересно е, че неговата поява не е директно свързана с персоналните компютри, където той вече се използва повсеместно.

Нека за секунда се замислям: набирането на текст с помощта на компютър е една велика привилегия, на която днес се радваме всички за разлика от предишните поколения. През първата половина на миналия век възможностите за работа с текст са ръкопис или печатна машина. И първият и вторият вариант означават многократно преписване или препечатване на необходимия текст, за да може той да стане по-изгладен и да бъде достъпен до колкото се може повече хора.

Масовият печат е дълъг, сложен и скъп процес, който не е особено много променен от времената на изобретяване на линотипа през 19 век. С помощта на клавиатура се набират съответните редове текст, които с помощта на твърде хитри механизми се сглобяват от отделни метални и релефни буквени матрици. В крайна сметка металните редове се оказват в ръцете на печатаря, който е можел буквално със своите ръце да оправя грешките в изреченията – да добавя букви, да им променя местата, да оправя печатните грешки. Тези редове след това образуват матрица за отливане на линотипните редове, от които след това ръчно се сглобяват изреченията, статиите, заглавията и страниците на бъдещия вестник.

През 50-те години на миналия век започват да се появяват първите фотонаборни десктоп издателски системи. В тях се използват стъклени дискове или дискове от тънък филм, които се движат пред източник на светлина, като по този начин се експонират избраните символи върху чувствителна на светлината хартия.

С развитието на технологиите през 60-те години тези системи започват да работят съвместно с появилите се по това време компютри, които първоначално дори са нямали дисплеи. Една от ранните системи от подобен род, произвеждана от компанията Fairchild Semiconductor, работи по твърде странен начин. Първоначално с помощта на клавиатура се набира един ред текст. Доколко е правилен и доколко няма грешки не е можело да се провери, понеже тази система няма дисплей. Ето защо се е налагало същият ред да бъде въведен още веднъж. Ако първият въведен текст съвпада с втория, чува се специален звуков сигнал и от машината излиза перфолента, съответстваща на набрания текст.

След като приключи набирането на един блок редове, появилите се хартиени ленти трябва да се подадат към фотонаборната машина. Именно там се осъществява магията на експонирането. С нейна помощ се създават негативи на неголеми части на бъдещата страница, от които тя се сглобява. От тях вече се изготвят съответните форми за масовия печат.

През 60-те години на миналия век тези издателски системи получават компютърни терминали с качествени, но невероятно малки екрани с електроннолъчеви тръби, на които се извеждат тонове текст. Няма мишки, няма тракпади, няма мигащи курсори. Да се изгубиш в тези безкрайни стени от текстове е съвсем лесно.

В показания по-горе клип, демонстриращ прехода на вестника The New York Times от 1978 година към нова система за оформление и печат, се вижда как хората работят с електронна система, която няма мигащ курсор. Но все пак има правоъгълен участък, който показва къде се работи с текста. Това е началото.

Мигащият курсор

Новите технологии значително облекчават и ускоряват процеса на масовия печат. Само че липсва една много важна функция – интуитивното вмъкване и премахване на текст. Има нещо твърде особено в това със собствените си ръце да бъдат премествани металните символи, за да се направят тези корекции.

„Добре си спомням, как ми обясняваше причините за добавянето на мигащ курсор и това изглеждаше съвсем логично и просто. Той каза, че на екрана няма нищо, което да ти даде възможност да разбереш къде точно се намира курсорът. Ето защо той написа за него код, за да знае къде ще започне въвеждането на текста и къде ще бъдат осъществени неговите корекции“ – сподели през 2014 година пред медиите синът на Чарлз Кислинг (Charles A Kiesling).

През 60-те години на миналия век Чарлз Кислинг работи в американската корпорация Sperry Rand, основната дейност на която е производството на военна техника и електроника, промишлена и битова продукция. Тогава Кислинг е бил на около 37 години. Като млад той служи във Военноморските сили на САЩ, участва в Корейската война, а след армията решава да се посвети на бързо развиващата се област на компютърната електроника.

Заедно с други специалисти той се занимава с разработването на логически компютърни схеми. Една от тях е описана в патентна заявка от 1967 година като „Мигащ курсор за дисплеи с електронно-лъчева тръба„.

По това време компютрите и издателските системи се продават като едно общо устройство. Все още не е развита отделна индустрия за производството на външни монитори, които са включени към компютърния блок – нещо, което към днешен ден е съвсем обичайно. Компютърните системи от тези дни са устройства от типа всичко-в-едно и за екраните за електроннолъчеви тръби, които могат да показват курсове върху текста, са необходими специални логически схеми.

Постепенно идва времето когато компютрите стават достатъчно мощни и разработчиците и програмистите вече започват да мислят за тяхното по-удобно използване. А маркерът, който трябва да покаже къде ще се появи въведената от потребителя буква, e едно от първите неща, което осигурява удобството при работа с текст.

Разбира се, и преди изобретението на Кислиг курсори има, но тяхната форма силно варира – хоризонтална или вертикална линия, тяхната комбинация или ярко петно. Но това са били несъвършени курсори.

„Всеки път, когато курсорът се намира над символa, който вече е изобразен на екрана, става изключително трудно той да бъде намерен. Колкото повече символи има на екрана, толкова по-трудно става откриването на курсора“ – е мнението на Кислинг относно несъвършенства нето на тогавашните курсори и добавя, че е необходим начин за акцентиране позицията на курсора.

Очевидното решение е мигащият курсор.

„Буквено-цифровата система за изобразяване на текст става все по-важна в системите за връзка между човека и компютъра. Тези системи включват и електронно-лъчева тръба, на която операторът с помощта на клавиатура или компютър може да въвежда букви и цифри. Ако операторът въвежда буквено-цифровите символи с помощта на клавиатура, той трябва да има начин да види мястото на въвеждане на следващия символ на екрана.

Освен това, когато на екрана се появява цялостно съобщение, въведено от оператора или изведено от компютъра, операторът трябва да има лесна възможност за неговото редактиране, която да позволява вмъкването или премахването на символи. Необходимо е подходящо решение, което дава възможност на оператора да определи къде се намира курсорът, за да може да извърши редактирането“ – се казва в патента на Кислинг.

Кислинг е измислил по какъв начин на екрана едновременно да бъдат показани както курсора, така и символа, върху който той се намира. След като екранът се обновява с честота 60 Hz, то на всяка секунда върху него 30 пъти трябва да се показва курсора и 30 пъти въведеният символ. За да не се уморяват човешките очи мигането може да се забави до приемлива скорост.

Това навярно е и едно от най-интересните изобретения на Кислинг, излязло извън пределите на Sperry Rand. В тази корпорация той работи до 1994 година включително, когато се пенсионира.

Отново Apple

Счита се, че функционалността на мигащия курсор е представена за първи път на широката публика от Apple, която вгражда тази функция в своя компютър Apple II, представен през 1977 година. Синът на Кислинг споделя, че неговият баща не е бил доволен от това. Но тъй като той е работил въвъ военната корпорация Sperry Rand, където на практика почти всичко е секретно, то с този проблем се заемат нейните юристи. Какъв е резултатът днес не е известно.

Според специалистите на компанията, мигащият курсор е изключително важен елемент от компютъра Apple II. Компанията дори се отказва от поддръжката на ръкописни букви, само и само да освободи изчислителна мощност за мигащия курсор. Никой не знае дали Apple се е възползвала от патента на Кислинг.

Да напомним, че Apple II се базира на легендарния 8-битов процесор MOS Technology 6502, който изцяло предопредели появата на домашни компютри в края на 1970-те години. Тактовата честота на този CPU бе 1 MHz и струваше едва $25 за разлика от Motorola 6800 с цена $175. Именно този процесор се използваше в първите достъпни за обикновените потребители персонални компютри Apple II и Commodore PET. Да не забравяме, че същият чип се използваше и в българските компютри ИМКО-2 и Правец-82. Модификациите на този процесор бяха в основата на знаменитите конзоли Atari 2600 и NES. Процесорът 6502 и неговите модификации още се използват във вградените компютърни устройства. Процесорът 6502 влезе в историята, понеже на практика самостоятелно принуди останалите производители да свалят цените на своите чипове, което в крайна сметка доведе до революция при персоналните компютри. Този процесор и до днес се използва в някои вградени компютърни системи.

Анди Херцфелд, един от бившите специалисти на Apple още от зората на създаването на компанията твърди, че е виждал мигащи курсори още в началото на 70-те години на миналия век, в терминалите, които е използвал като студент.

Така например, хоризонтален мигащ курсор бе забелязан в DEC VT05, който е автономен компютърен терминал с електронно-лъчева тръба.

Така или иначе не може да бъде отхвърлена вероятността, че в самата зора на компютърната ера подобни идеи са се зараждали в умовете на видните хора. И дори историята на мигащия курсор да не може да се сравнява с изобретяването на транзистора, това малко късче от големия цифров свят си има своето очарование.