Милиарди на вятъра? Икономисти и технолози започнаха да се съмняват в бъдещето на изкуствения интелект

Обещанията на учените звучат оптимистично, но реалността говори друго.

Еуфорията около изкуствения интелект изглежда спада. И технологичните гиганти изразяват все по-сериозни опасения за „балон“ в индустрията на генеративните технологии.

Според Дейвид Кан, анализатор в Sequoia Venture Fund, за да се оправдаят огромните инвестиции в инфраструктурата на генеративния изкуствен интелект, са необходими годишни приходи от софтуер в размер на 600 млрд. долара. Но в момента компаниите като OpenAI, Microsoft и Palantir печелят само около 17 млрд. долара. Според експерти от Goldman Sachs, Citadel и Yardeni Associates тъжната история отпреди 25 години може скоро да се повтори.

„Интернет балонът“ в началото на 2000-те години беше резултат от твърде бързия ръст на цените на акциите на интернет компаниите, който изоставаше значително от реалните финансови резултати на тези бизнеси. В крайна сметка балонът се спука и цените на акциите се сринаха, причинявайки сериозни щети на инвеститорите.

Подобни опасения се изразяват и сега по отношение на пазара на генеративни системи. Бързото нарастване на стойността на технологичните гиганти, свързани с изкуствения интелект, на фона на сравнително скромните финансови резултати, може да доведе до нов голям срив.

Експертът Гари Смит набляга на показателя за приходите, за да покаже, че настоящият балон на изкуствения интелект е много по-голям от предишния път. Тогава потребителите бяха готови да платят около 1,5 трилиона долара (по цени приравнени към 2024 г.) за интернет услуги, компютри и електронна търговия.

В последните финансови отчети на гиганти като Google, Microsoft, Meta, Apple и Amazon продължават да се пренебрегват приходите от софтуер и вместо това се набляга на ръста на облачните услуги. Google например твърди, че изкуственият интелект пише една четвърт от нейния софтуер, но експертите са убедени: това е предимно автоматично попълване. Въпреки че мнозина вече са осъзнали, че ерата на експериментите с ИИ е приключила и „сега трябва да се демонстрира резултат, при това финансов резултат„.

Дарон Асемоглу от Масачузетския технологичен институт заяви: за усъвършенстването на интелигентните машини се харчат огромни суми, а Нийл Лорънс от университета в Кеймбридж разкритикува „пресилената“ реторика на политиците от Обединеното кралство и Силициевата долина. Гари Маркъс от Нюйоркския университет от години е редовен критик на интелигентните машини и е изложил подробно своите възгледи в току-що публикуваната си книга „Укротяване на Силициевата долина“.

Има обаче и такива, които искрено вярват в предстоящите пробиви. Според проучване сред 130 анализатори на Bank of America внедряването на изкуствен интелект в компаниите преминава от пилотни проекти към търговска употреба, което може да увеличи оперативните печалби на S&P с невероятните 200 базисни пункта през следващите пет години. Това се равнява на годишни спестявания в размер на 55 млрд. долара. Оптимизмът се подхранва отчасти от прогнозата на OpenAI за приходи от 100 млрд. долара през 2029 г.

Подобни розови прогнози са една от основните причини, поради които пазарната капитализация на „Великолепната седморка“ (Nvidia, Google, Microsoft, Apple, Amazon, Tesla и Meta) се е увеличила с почти 10 трилиона долара от януари 2023 г. насам и може да продължи да расте. В края на краищата институционалните инвеститори (напр. пенсионните фондове) обръщат голямо внимание на докладите на анализаторите.

Присъждането на Нобеловите награди за физика и химия, успешното кацане на свръхтежката ракета на SpaceX и неотдавнашното мероприятие на Илън Мъск също насърчиха обществеността. Въпреки че Нобеловият комитет не спомена ChatGPT в съобщението си за пресата, много журналисти свързаха събитията. Вестник „Уолстрийт Джърнъл“ използва успеха на SpaceX, за да раздуха шумотевицата около ИИ в статия, озаглавена „SpaceX и нашата продължаваща ера на откритията“.

Когато The Wall Street Journal помоли 11 експерти да дадат прогнози за 2030 г., девет от тях бяха изключително оптимистични. Така например Ерик Бретенакс от Gartner предположи, че ИИ агентите „ще ни предпазят от получаването на имейли, обаждания, SMS-и и незабавни съобщения, които не са много полезни за нас, и автоматично ще отговарят на тях„.

Краткосрочните тенденции обаче са разочароващи. Проблемът с халюцинациите при работата на големите ИИ езикови модели се обсъжда от години. Престижното списание Nature наскоро публикува статия, в която се посочва, че „по-големите езикови модели стават все по-малко надеждни“. Авторите на друга статия оспорват твърдението, че моделите на ИИ се подобряват във формално-логическите си способности. Те стигат до заключението, че съвременните LLM не са способни на истински логически разсъждения; вместо това те се опитват да възпроизвеждат шаблони от данните за обучение.

Трета неотдавнашна статия от авторитетното списание Nature посочва сериозния проблем „срив на модела“. Той се състои в това, че тъй като човешките данни се изместват от компютърно генерирани текстове в интернет, моделите на ИИ стават все по-хомогенни. Необходимите данни, от които генеративните системи могат да се учат, се елиминират. Тоест ИИ не може да се учи от данни, гененрирани също от ИИ.

Авторите на статията стигат до заключението, че:

„Безразборното използване на генерирано от модела съдържание при обучението води до необратими дефекти в резултатите, като важни елементи от първоначалната съвкупност от данни изчезват“.

С други думи, алгоритмите губят разнообразието и способността да генерират оригинално съдържание, като стават все по-ограничени.

Изглежда, че светът се движи по много интересен, но явно в неособено положителен път по отношение на бъдещето на изкуствения интелект.