Мистерията на остров Аошима: Японското убежище, където котките са много повече от хората

Японският остров Аошима, разположен в префектура Ехиме, се превърна в световна сензация благодарение на своите необичайни обитатели.

На японския остров Аошима живеят около 80 котки и само няколко възрастни хора. Някога той е бил процъфтяващо рибарско селище с население от почти 900 души. Сега островът е известен по света като „Островът на котките“ – място, където мустакатите бродят по улиците, спят в изоставените къщи и се срещат на всеки ферибот. Но зад симпатичната гледка се крие история за демографията, генетиката и неизбежното изчезване.

Как се е появил котешкият остров Аошима в Япония

Аошима е малък остров с дължина около 1,6 км във вътрешното море Сето Найкай в Япония, в префектура Ехиме. Можете да стигнете до него само с малък ферибот от пристанище Нагахама, който се движи два пъти дневно. Пътуването отнема около 30 минути.

Историята на котешкото присъствие на острова започва от рибарите. Аошима е бил населен още през XVII в., а до средата на XX в. се е превърнал в процъфтяващо рибарско селище за улов на сардини. Рибарите докарват няколко котки на острова с простата цел да контролират плъховете, които прегризват рибарските мрежи. Но с упадъка на риболовната индустрия хората започват да се изселват на континента и котките остават. Без естествени хищници (на острова няма кучета) популацията на котките бързо нараства.

Към 2015-2018 г. на острова има между 120 и 200 котки, а са останали само около петнадесетина души – предимно пенсионери на възраст над 75 години. В един момент съотношението между котките и хората достига 36 към 1.

Как живеят котките на остров Аошима днес

Днес на остров Аошима няма хотели, магазини, кафенета и дори автомати за напитки. Котките обитават изоставените къщи и постройки, които бавно се разрушават от тайфуните и бурите. В този смисъл Аошима прилича на остров Хашима, само че тук, сред руините, все още има котешки живот. Животните се изхранват от дарения: хората от цяла Япония изпращат храна за котешкото население на острова.

Главната фигура в живота на котките е Наоко Камимото, местна жителка на седемдесет години, която е известна на острова като „котешката майка“. Тя храни котките два пъти дневно и им дава лекарства. Котките ловуват и дребни животни, но как точно това се отразява на местната фауна, учените все още не са установили.

Защо котките в Аошима са предимно рижи

Ако разглеждаме снимки на котките от остров Аошима, в очите ни се набива необичайна картина: почти всички са рижави или костенуркови. Това не е случайност, а резултат от т.нар. ефект на основателя – генетично явление, при което малка група животни предава своите характеристики на цялото си потомство.

В изследването от 2023 г., публикувано във Vavilov Journal of Genetics and Breeding, е анализиран генетичният профил на котките от Аошима по снимките. Учените оценяват честотата на мутантните алели – варианти на гените, отговорни за цвета на козината. Оказва се, че честотата на алел О (оранжев), който „включва“ червен пигмент, при котките от Аошима е една от най-високите в Япония. В същото време някои алели, характерни за японските котки като цяло, отсъстват на острова.

Простото обяснение е, че малкото котки, които рибарите са донесли на острова, вероятно са носели „рижавия“ ген и тъй като не са били внасяни нови котки отвън, тази черта се е фиксирала и разпространила сред населението – подобно на това, ако всички в изолирано село имат сини очи, защото всички произхождат от едно и също семейство.

Стерилизацията на котките в Аошима и демографската криза

През 2018 г. ситуацията в Аошима става критична: застаряващите жители не са в състояние физически да се грижат за стотици котки. Дружеството за защита на котките в Аошима взема решение за масова стерилизация. За кратко време ветеринарните лекари стерилизират около 210 животни. Един местен старец скрил около 10 котки, защото бил против програмата – но като цяло операцията обхванала почти цялото население.

От октомври 2018 г. насам на острова не са се раждали котенца. Преди десет години на Аошима са живеели около 200 котки, а сега са останали около 80. Всички те са на възраст над седем години (колко дълго изобщо живеят котките?). Смята се, че една трета от тях страдат от заболявания – слепота, дихателни проблеми – причинени от десетилетия на инбридинг (близкородствено кръстосване).

Хора на острова също почти не са останали. Малко след Втората световна война тук живеят близо 900 души, но преди около десетилетие броят им намалява до 80, тъй като застаряващите рибари и техните съпруги се преместват на континента, оставяйки своите котки. През 2017 г. остават само 13 жители, а през 2023 г. според „Ню Йорк Таймс“ те са пет. Днес на острова са останали само четирима души: Наоко и Хиденори (нейният съпруг) и още една двойка, която предпочита да се крие на заден план. Съществува вероятност след няколко години Аошима да бъде необитаем – както за хората, така и за котките.

Остров Таширо: друг котешки остров в Япония

Аошима далеч не е единственият „котешки остров“ в Япония. Общо в страната има около 11 острова, където котките значително надвишават броя на хората. Един от най-известните е остров Таширо в префектура Мияги.

Котките са се появили на Таширо по подобен начин: жителите отглеждали копринени буби, а за да се борят с мишките, внесли котки. С течение на времето популацията на котките се увеличила, а хората намалели – сега на острова живеят около стотина души и няколко пъти повече котки. За разлика от Аошима, на Таширо има храм на котките Неко-джинджа и тематичен къмпинг „Остров Манга“ с къщички във формата на котки.

За отбелязване е, че островите на котките не са просто любопитна гледка или куриоз. Това е пример за „некономика“ (буквално котешка иконпомика) – японците използват темата за котките, за да привлекат туристи в застаряващи и пусти региони. Въпросният остров Таширо привлича до 40 000 туристи годишно при население от няколко десетки души. Като цяло в Япония отдавна съществува почти отделен култ към котките: градски проекти, туристически маршрути и цели местни брандове се основават на тази любов.

Бъдещето на остров Аошима: изчезване или спасение

Ситуацията на остров Аошима не е само трогателна история за котките. Тя е ясна илюстрация на демографската криза в селските райони на Япония, където младите хора заминават за градовете, а островите и селата остаряват и опустяват. Фериботът до Аошима е предназначен за жителите, а не за туристите – и ако последните напуснат острова, фериботната услуга ще бъде прекратена.

Местните жители са убедени, че ако островът се изпразни, доброволци и приюти ще приемат останалите котки. Но засега Аошима остава жив, макар и избледняващ, пример за необичайното съжителство между хора и животни, където шепа пенсионери се грижат за десетки застаряващи котки всеки ден, защото няма кой друг.

Аошима остава символ на това как природата и домашните животни могат да променят облика на едно място след оттеглянето на човека. Докато фериботите продължават да докарват ентусиазирани любители на животни, бъдещето на острова остава несигурно поради прогресивното намаляване на хората, които се грижат за този уникален жив феномен. Засега обаче котките остават пълноправни господари на Аошима, превръщайки го в една от най-странните и същевременно очарователни локации в Япония.

Може би именно това прави Аошима нещо повече от „симпатично място с котета от интернет“: зад всяка снимка на рижавата котка на кея се крие реална загриженост за конкретни хора – и реален въпрос какво ще се случи, когато тези хора си отидат.