Мнение: ИИ никога няма да придобие съзнание

За разлика от статичните компютри, живите организми постоянно се променят и взаимодействат със средата, което ги прави динамични системи. Съзнанието е неразривно свързано с тази динамика, твърди д-р Марк Витман. Мозъкът никога не остава един и същ от един момент до следващия, което е ключова разлика от компютрите, които остават непроменени. Изкуственият интелект не може да има съзнание, защото в компютъра хардуерът и софтуерът са разделени, докато в живите организми структурата и функцията са тясно преплетени и постоянно се променят.

Много учени и философи спорят дали един ден изкуственият интелект може да придобие съзнание. Някои смятат, че щом нашият мозък – биологична „машина“, която се състои от много свързани помежду си неврони – може да стане съзнателен, то и компютърът, ако е достатъчно усъвършенстван, също може да стане съзнателен. Тоест, ако компютърът е по-интелигентен, той би могъл да осъзнае, че е компютър.

Грешка е обаче мозъкът да се отъждествява с компютър. Те са напълно различни същности. Компютърът работи благодарение на електричеството, което преминава през чиповете му. Тези чипове не се променят с течение на времето. Компютърът може да бъде изключен и съхраняван в продължение на много години, след което да бъде включен отново и да работи както преди. Ученият Федерико Фаджин, който създава първите микропроцесори през 60-те години на миналия век, обяснява, че мозъкът и компютърът работят на напълно различни принципи:

„Живият организъм никога не е една и съща физическа и психологическа единица от даден момент до следващия. Компютърният хардуер, от друга страна, остава една и съща физическа единица от момента, в който напусне фабриката, до момента, в който спре да работи“.

По тази логика изкуственият интелект никога не може да придобие съзнание. В компютъра има ясно разделение между хардуер и софтуер. В живия организъм няма такова разделение. Живата клетка непрекъснато взаимодейства със заобикалящата я среда, като обменя с нея материя и енергия. Мозъчните неврони общуват чрез електрически импулси и химически сигнали. Непрекъснатите структурни и функционални промени в мозъка правят невъзможно прокарването на ясна граница между неговата „хардуерна“ и „софтуерна“ част (т.е. структурата и функцията).

Съзнанието се базира на фундаменталната динамика на живите системи. Всяко наше преживяване е непрекъснат поток от събития, тясно свързани с физиологичните процеси. Например усещането за жажда и последващото облекчение от пиенето не е мигновено събитие, а в своята динамика продължава значително време. Съзнанието е неразривно свързано с времето и с постоянната промяна, която е присъща на живите организми. Компютрите, като статични системи, създадени от хората, не са способни на такъв тип преживяване.