Много компании не използват тази защита, за да се предпазят от имейл измами

Компрометирането на бизнес имейл кореспонденцията (Business email compromise, BEC) представлява активна престъпна схема, насочена към бизнеса и компаниите, при която атакуващата страна се опитва да измъкне финансови ресурси от жертвата си, като се представя за доставчик/бизнес партньор на организацията или представител на висшия мениджмънт. Наричана също и man-in-the-email, нейните автори често проучват внимателно своите жертви, провеждайки целенасочени (за разлика от масовите спам кампании) атаки, отличаващи се с висока степен на сложност.

Според Федералното бюро за разследване на САЩ (ФБР), това е най-скъпоструващата форма на онлайн измама в света, като международните загуби в света надминават сумата от $26 милиарда в последните три години, цитират бюрото от Dark Reading. И макар и да съществуват реални мерки, които биха могли да бъдат предприети, за да спрат хакерите успешно да имитират легални бизнес страни, тази функционалност остава често неактивирана, посочват експерти. Въпросната характеристика носи името Domain-based Message Authentication, Reporting, and Conformance или DMARC. Тя намалява значително възможността на престъпниците да подправят целевите домейни и бизнес лица чрез валидиране на пътеката от изпращащия сървър към пощенската кутия на получателя. Освен това, тя дава възможността на администраторите да видят по какъв начин домейните, които защитават биват компрометирани в атаки. „Вземайки предвид скорошното обстоятелство, че много преминаха към отдалечен режим на работа по време на пандемията с коронавирус, валидирането на имейл съобщенията е още по-важно“, споделя за медията Джузеф Бленкеншип, главен изследовател към Forrester Research.

„Ние проектирахме имейл кореспонденцията като доверена по природа“, продължава той. „За да я запазим сигурна, на нас ни е необходим многостранен подход, чрез който да сме сигурни, че защитата срещу измами използва множество методи за удостоверяване на изпратилия пощата“.

Всяка година, хакери използват имперсонализация във фишинг атаки, за да крадат лични данни, както и в BEC схеми, при които изпращат фалшиви разписки от компании, за да изискат плащане от страна на представящи се за мениджъри страни, за да атакуват счетоводните отдели на фирмите. През 2019, ФБР получава близо 24 000 оплаквания за BEC измами, възлизащи на $1.8 милиарда в загуби, според доклада на Центъра за оплаквания от интернет престъпления (Internet Crime Complaint Center).

Наличните защитни механизми срещу подобни сценарии са няколко и добре известни. Като да речем Sender Policy Framework (SPF), която добавя легитимни мейл сървъри към доверения (authoritative) DNS запис на домейна. Друга такава технология е Domain Keys Identified Mail (DKIM), която подписва имейл съобщенията, за да потвърди, че те не са били променяни и накрая, DMARC. Той проверява дали посочения в „От“ полето съвпада с информацията, проверена от SPF и DKIM. В допълнение към това, технологията доставя също така обобщени доклади за имейл трафика, изпращан от домейна на администратора. Но имплементацията на технологията не е съвсем проста задача.

„Като човек, който се е опитвал да го прави с екип от умни IT хора, мога да ви кажа, че не е лесно“, споделя Бленкеншип. „В интерес на истината, ние се провалихме – предадохме се след няколко седмици“. От Forrester съветват компаниите да се свържат и работят с доставчика им на имейл инфраструктура, за да наложат защитните процедури и да обмислят привличането на външен консултант за тази цел също.

И докато това може да уплаши по-малки фирми, то организациите, които използват големи имейл доставчици най-вероятно имат пред себе си предложения, които ще им помогнат, добавя Бленкеншип. „Два от най-големите доставчици на имейл услуги, Microsoft и Google, предлагат множество възможности за имейл сигурност. Така че малките фирми е нужно да се възползват от всички налични предимства на филтриране на целия им пощенски трафик, който е достъпен за тях от техния доставчик на имейл инфраструктура“. И макар използването на DMARC да се е утроило през 2019, то все още едва по-малко от 10% от компаниите в повечето индустрии го използват.