Много специални риби се криеха от учените в продължение на 30 години: как слузта ги направи „невидими“

Изсушените хриле на този вид риба са твърде малки, за да осигурят достатъчно кислород, но змиорките имат асо в ръкава.

През 1836 г. европейски учени откриват необичайно животно в река Амазонка, което им е трудно да идентифицират. Тялото на непознатия вид прилича на змиорка и е дълго около 60 сантиметра, а пълните му с въздух дробове убеждават учените, че трябва да е влечуго, пише Science Focus.

Година по-късно друг екземпляр е намерен в Африка. Учените изследвали структурата на сърцето му и го обявили за земноводно. Едва след 30 години дебат най-накрая беше постигнат научен консенсус: основната хипотеза е, че това са риби, но са различни от другите. Вместо да дишат във водата през хрилете, те имат бели дробове.

Изследователите са установили, че ако рибите нямат достъп до повърхността на водата, за да дишат въздух, западноафриканската белодробна риба (Protopterus annectens) ще се удави. Работата е там, че изсъхналите хриле на този вид са твърде малки, за да осигурят достатъчно кислород, но белодробните риби имат друга необичайна способност, която им помага да оцелеят в естествената им среда — в сезонно пресъхващи блата и реки.

Двойнодишащите риби се заравят в тинята и изграждат нещо като камера, пълна със слуз, в която се свиват в състояние на покой — нито се хранят, нито се движат, докато дъждовете се върнат. Известно е, че в природата това може да продължи 7 или 8 месеца, докато белодробните риби спят четири години.

Учените вече са открили, че белодробните риби са се появили за първи път преди повече от 400 милиона години. Но въпреки възрастта си, този вид все още крие невероятен брой мистерии. Например учените все още не са проучили напълно връзката между белите дробове и характеристиката на рибите: плувният мехур, който повечето риби използват, за да плуват под вода и да чуват и издават звуци.

Обърнете внимание, че това не е единственият вид риба, който има бели дробове — такива са открити също и в многокрилите и гладки риби, но в нито една от тях не е имало бели дробове и плавателен мехур. Един орган може да е версия на друг, но кой е първият? На този въпрос все още е трудно да се отговори.

Известно е, че при рибните ембриони плавателният мехур и белите дробове се развиват от джоб в червата. Учените са сканирали и двата органа и са установиха, че и са свързани с кръвоносната система, но белите дробове са по-древният орган. Резултатите също предполагат, че плувните мехури са еволюирали по-късно и по същество са модифицирани бели дробове.

Друг въпрос, който отдавна озадачава учените, е дали белодробните риби са най-близките живи роднини на всички сухоземни тетраподи, тоест на всички бозайници, птици, влечуги и земноводни.

Последните изследвания показват, че това е така. Учените смятат, че белодробните риби са по-далечно свързани с костните риби като риба тон и херинга, отколкото със сухоземните гръбначни животни, включително и хората. Понастоящем са известни шест вида белодробни риби, включително четири от Африка. Женска австралийска белодробна риба, известна като Метусал — носи титлата на най-старата риба, живееща в плен.