Много хора имат „Дарвинов туберкул“ в ухото си – какво е това и как да се открие?

Ухото на всеки човек е уникално – до такава степен, че формата му може да бъде толкова надежден начин за разпознаване на индивида, колкото и пръстовият отпечатък. Но има една особеност, за която не всички знаят: малко възвишение на ръба на ухото, известно като Дарвинов туберкул. Това малко възвишение е не само детайл от външния ни вид, но и следа от еволюцията, запазена при някои хора. Как се открива, за какво служи и какво може да ни каже за нашето минало?

Къде се намира туберкулът на Дарвин

Ако се вгледате внимателно в горния край на ухото, ще забележите малка изпъкналост – именно тя се нарича Дарвинов туберкул. Той се намира от външната страна на ухото, точно над средата на извивката, където свивката започва да се закръгля. При някои хора този туберкул е силно изразен, при други е едва забележим, а при трети изобщо го няма.

Но не всеки има туберкула на Дарвин. Проучванията показват, че в Испания той се среща само при 10,5% от възрастните, докато в Индия – вече при 40%, а сред шведските ученици – при 58%.

Изследване на близнаците смая учените: при 26 двойки еднояйчни близнаци едното дете има туберкулоза на Дарвин, а другото не. Това за пореден път доказва, че появата му не е въпрос само на генетика, а на по-сложен процес.

За какво служи туберкулът на Дарвин

Туберкулът на Дарвин е един от многото рудименти, които сме наследили от предците си, но с течение на времето са загубили функциите си.

Навремето той може да е помагал на нашите далечни роднини да възприемат по-добре звуците, като малка „козирка“, която да ги насочва в ушния канал. При някои примати тази изпъкналост все още е много по-силно изразена и тя наистина им помага да чуват по-добре. Но в хода на еволюцията човешкият слух се е адаптирал към възприемането предимно на реч и музика, така че Дарвиновият туберкул вече е ненужен.

Туберкулът е получил името си в чест на Чарлз Дарвин, който пръв го описва подробно в книгата си „Произход на човека“. С течение на времето обаче около тази особеност на ухото са се появили много митове. Така например дълго време се е смятало, че наличието на Дарвиновия туберкул се определя от един ген и се предава по наследство. Но изследванията показват, че всичко е много по-сложно.

Оказа се, че този туберкул може да се появи не само заради генетиката, но и под влияние на фактори, които влияят на организма по време на развитието. Това обяснява защо дори еднояйчните близнаци могат да я имат само при единия от тях. По този начин той не е просто „наследствен“, а се образува в резултат на по-сложни процеси.

Въпреки че вече не се нуждаем от него, еволюцията не бърза да се отърве напълно от него. За разлика от опашката, мъдреците и другите рудименти, Дарвиновият туберкул не пречи на човешкото ухо, а добавя още един уникален детайл към формата на ушите. Така че, независимо дали имате тази малка издатина, или не, ушите ви са уникални по свой начин, както и на всеки друг човек.

Рудиментарните органи при хората

Хората имат много рудиментарни органи, които са загубили функциите си. Така например апендиксът на нашите предци е помагал за храносмилането на грубата растителна храна, а сега според наличните данни служи като резервоар за полезни бактерии. Опашната кост е остатък от опашката, която някога е помагала за равновесието, но сега е само място за закрепване на мускулите.

Но все още могат да се видят някои наченки на действие. Например ушните мускули са почти нефункционални при повечето хора, но някои хора все още могат да движат ушите си като животни. А мъдреците, които са ни помагали да дъвчем грубата храна, в днешно време по-скоро създават проблеми, отколкото ползи. Дори в ъгъла на окото ни има малка гънка – остатък от мигателната мембрана, която при животните предпазва окото.