Може ли наистина Grokipedia на Илън Мъск да се конкурира с Wikipedia?

Точни преди един месец компанията xAI на Илън Мъск стартира Grokipedia – онлайн енциклопедия, в която статиите се пишат от асистента с изкуствен интелект Grok. Още на следващия ден в Grokipedia имаше повече от 885 000 статии, написани и проверени от изкуствен интелект. Илън Мъск написа в своя акаунт в X, че следващите версии на Grokipedia ще бъдат още по-добри, но „дори във версия 0.1 тя е по-добра от Wikipedia“.

Въпреки гръмкото изявление на бизнесмена, медиите и изследователите по дезинформация откриха в статиите на ресурса множество следи от груб скрейпинг на данни, цензура на „неудобни“ за основателя теми, расизъм и други.

Какво е Grok

Grok е чатбот, базиран на голям езиков модел (LLM), разработен от компанията xAI на Маск. Grok беше пуснат през ноември 2023 година и първоначално беше достъпен за потребителите на X (тогава Twitter) с абонамент Premium+. Чатботът е кръстен с пряка препратка към английския глагол „grok“, въведен в употреба от американския писател Робърт А. Хайнлайн в научнофантастичния роман „Чужденец в чужда страна“ през 1961 година за описание на разбиране, по-дълбоко от човешкото – това име добре отразява амбициите на компанията-разработчик да накара AI да „разбира“ нещата в дълбочина.

Докато X първоначално се позиционираше като „платформа за свободно слово“, а Grok – като „по-малко цензуриран AI“, пускането на енциклопедията Grokipedia е още една стъпка към формирането на алтернативна информационна вертикала.

Стартирана с амбицията да „предостави повече истина от Wikipedia“, Grokipedia бързо натрупа голям набор от статии – повече от 885 000 през първия ден. В професионалната общност обаче веднага възникна въпросът: може ли енциклопедия, написана изцяло от изкуствен интелект да претендира, че е надежден източник на информация?

Моделът Grok, залегнал в основата на проекта често е описван като „иронична“, „по-малко регулирана“ и „по-близка до потребителя“ алтернатива на други популярни чатботове. Мъск заяви целта си да създаде колекция от „истината, цялата истина и нищо друго освен истината“, а мемето „Grok, is this true?“ (Grok, вярно ли е това?) вече стана част от културата в X.

Въпреки че това меме се използва предимно по хумористичен начин, то илюстрира един тревожен проблем: потребителите искат от AI модела да потвърди или отрече дадено твърдение, очаквайки „по-честен“ отговор само защото е изказан от изкуствен интелект.

Как работи проверката в Wikipedia и защо изкуственият интелект не може да я замени

Илън Мъск систематично критикува Wikipedia, наричайки онлайн енциклопедията „лява“ и „идеологически пристрастна“. Той твърди, че сайтът е „контролиран от крайнолеви активисти“ и призовава да се спрат даренията за Wikipedia. Когато Мъск обяви Grokipedia, той подчерта, че тя е създадена да бъде „по-малко пристрастна“ от Wikipedia и има за цел „да изчисти пропагандата“.

За разлика от Grokipedia обаче, която всъщност съществува като затворен продукт с непрозрачни методи за генериране и подбор на информация, Wikipedia се основава на откритост и контрол от страна на общността.

Модерацията в Wikipedia се осъществява на две нива. Първото е автоматична защита срещу вандализъм или спам редакции. Второто е широка гама от доброволци, включително патрулиращи, опитни потребители и администратори. Тази многостепенна структура прави Уикипедия устойчива на манипулации. Дори когато има опити за целенасочена дезинформация, общността може да реагира бързо, а прозрачността на историята на редакциите позволява на всеки да проследи какво точно се е променило в дадена статия.

На този фон Grokipedia изглежда почти противоположно: неясен източник на факти, непрозрачен алгоритъм и никаква редакционна политика или правила. Освен това много статии в Грокипедия частично или изцяло копират съдържанието на Уикипедия, като понякога променят тона или фактите. В Wikipedia изкуствен интелект се използва от дълго време, но само за помощни задачи: преводи, автоматизиране на рутинни промени и търсене на източници, но не и за писане на статии от нулата.

Grokipedia като инструмент за влияние: рискове и манипулативни практики

Grokipedia съществува само от няколко седмици, но дискусиите около платформата напомнят за дебатите около Truth Social или други „алтернативни“ платформи, които претендират, че са „свободни от цензура“.

Съоснователката на StopFake Оля Юркова казва, че когато даден проект настоява за „свобода“ като своя основна ценност, това обикновено означава липса на правила за проверка на фактите, редакционни стандарти и отговорност:

„Такива енциклопедии могат да нормализират неточната информация и да подкопаят доверието в авторитетните източници. Това създава благоприятна почва за манипулации.“

Проучване на The Guardian вече е установило системни проблеми в Grokipedia: селективни източници, снизходително отношение към екстремистки групи и превес на идеологическите разкази над фактите. Това са класически признаци на екосистема за дезинформация, която се маскира като „алтернативна гледна точка“.

Например, докато в Wikipedia нападението срещу Капитолия в САЩ на 6 януари 2021 година е наречено „опит за държавен преврат“ (форма на държавен преврат, при която политически лидер, дошъл на власт законно, остава на власт незаконно чрез собствените си действия или тези на поддръжниците си), формулировката от Grokipedia за „многобройни съобщения за изборни нередности“ изглежда като оправдание за бунтовете на поддръжниците на Доналд Тръмп и омаловажаване на насилието. В нея се посочва също, че „повечето“ от участниците „не са имали огнестрелно оръжие и нахлуването е било прекратено в рамките на няколко часа“. Вместо това читателите на Wikipedia могат да научат това, което самият Конгрес е установил: бунтовете са били неуспешни, но е бил на лице целенасочен опит на Тръмп да отмени истинските резултати от изборите.

Друг пример: В Wikipedia Джордж Флойд е описан като чернокож мъж, убит от бял полицай, което предизвиква вълна от общонационални протести срещу полицейската бруталност и расизма в САЩ. Wikipedia описва Флойд предимно чрез криминалното му минало: „Джордж Пери Флойд-младши е американец с дълго криминално минало, включващо присъди за въоръжен грабеж, притежание на наркотици и кражба в Тексас от 1997 до 2007 година.“

Информация за Департамента за правителствена ефективност (DOGE) липсва в Grokipedia, като се има предвид, че Илън Мъск беше ръководител на тази американска правителствена агенция, създадена от президента Тръмп, за да реши проблема с неефективността на федералното правителство. (Думата Doge е свързана със статия за интернет мемето на кучето шиба-ну). Читателите на Wikipedia могат да се запознаят с ролята на DOGE в масовите уволнения на федерални служители и закриването на правителствени структури, въпреки че правомощията на самата DOGE са неясни.

Международните прегледи сочат голям брой манипулации, но добавя, че в свободните общества подобни проекти едва ли ще се превърнат в реални конкуренти на Wikipedia.

Защо хората вярват на „алтернативни“ източници и как това е свързано с психологията

Появата на Grokipedia отново повдигна темата за така нареченото „пристрастие към авторитета“ – т.е. когато хората са склонни да вярват на думите на публично, според тях, авторитетно лице, въпреки че това може да доведе до разпространение на дезинформация. Някои потребители не се доверяват на институциите и официалните източници и са склонни да вярват на това, което се представя като „истината, която се крие“. Изглежда, че с помощта на своите ресурси Илън Мъск се опитва да говори от двата лагера в това уравнение.

Междувременно Мъск все повече разширява потенциалното си влияние и създава свои собствени „алтернативни“ структури: социална мрежа, AI модел, а сега и онлайн енциклопедия. SpaceX инвестира милиарди в xAI, което укрепва позициите на Мъск в AI индустрията. Чрез тази „империя“ неговите компании (Tesla, SpaceX, xAI, X) се превръщат във взаимосвързани инструменти на властта. С тази стратегия Grokipedia може да действа не само като енциклопедия, но и като „информационен център“: нейното съдържание може да повлияе на алгоритмите на Grok, а Grok може да повлияе на обществения дискурс относно X.

Това е начин Мъск да се превърне в „редактор на реалността“. Контролирането на източниците на знание е дългосрочна стратегия за влияние. Ако изкуственият интелект започне да разчита на Grokipedia като източник, влиянието му ще бъде много по-широко от въздействието върху потребителите – то ще обхване и формирането на бъдещите поколения информация.“

Всъщност става дума за това, че информационната екосистема на Мъск може да се превърне в затворена система и да се състои от X, Grok, Grokipedia и отговорите на AI, които ще се позовават на материали от същата екосистема. В такъв затворен цикъл външните източници на информация ще бъдат изтласкани в периферията. Ще успее ли Grokipedia да измести и замени Wikipedia при тези условия?

Oпределен процент от хората с ниска цифрова грамотност може да объркат двата ресурса, точно както някои потребители могат да смятат Facebook за „интернет“. В това обаче няма критична заплаха като цяло. По-големият риск е, че хората все повече търсят информация от чатботове с изкуствен интелект, а не от Wikipedia. Това променя целия пейзаж на достъпа до знания. До голяма степен тази тенденция се определя дори не от Grokipedia или xAI, а от Google. Компанията все по-често внедрява AI обобщения на информацията, което намалява трафика към външни източници.

Как да използвате Grokipedia, без да рискувате

Експертите са единодушни, че е опасно да използвате Grokipedia като единствен източник на информация, особено докато проектът е все още в ранен етап на развитие.

Потребителите трябва да се съсредоточат върху няколко основни въпроса:

• Кой е авторът на статията?
• Има ли той или тя интереси или мотиви за влияние?
• На какви факти се основават твърденията в статията?
• Логични ли са изводите, направени въз основа на тези факти, и подкрепени ли са от авторитетни източници?

Популярността на Grokipedia сред определени групи хора е напълно възможна, особено сред тези, които вече не се доверяват на традиционните медии и Wikipedia, но дългосрочният успех ще зависи от способността да се създаде стабилна система на доверие, а не само да се критикуват „мейнстрийм“ източниците. Така че днес Grokipedia прилича повече на експеримент, отколкото на основен конкурент на Wikipedia, но нейното влияние може да нарасне значително, ако тя се превърне в един от източниците за големите езикови модели, захранващи различните приложения с изкуствен интелект.