Мозъкът срещу физиката: неочаквано откритие за природата на свободната воля

Науката за това как мозъкът контролира нашите решения.

В началото на тази година психиатърът от Университета в Торонто Ралф Люис публикува серия от две статии в платформата Psychology Today, озаглавена „Най-силните аргументи на неврологията в дебата за свободната воля“.

Люис разглежда позициите на учените Мичъл (който подкрепя съществуването на свободната воля) и Саполски (който я отрича), всеки от които през 2023 г. представи сериозни трудове по темата. В крайна сметка той стигна до заключението, че при сегашното ниво на разбиране на процесите на вземане на решения в мозъка и липсата на точни модели за прогнозиране на човешкото поведение е по-практично да се приеме съществуването на свободна воля – или по-скоро на някаква степен на свобода.

В същото време е добре известно, че мозъкът има сложна система за самоконтрол, дори ако причините за избора не винаги са ясни. Отказът да се опитваме да контролираме действията и решенията си изглежда ирационален, но си струва да се замислим, че свободата ни е по-ограничена, отколкото изглежда.

Особено интересен е фактът, че Люис, който има дарвинистки възгледи, признава съществуването на съзнанието като физическо явление. Той разглежда еволюцията като обяснение за сложните аспекти на живота и съзнанието, като я описва в книгата си „Смисълът в един свят без Бог„.

Проблемът се състои в това, че ако съзнанието се дължи единствено на физични процеси, възниква аргументът за невъзможността за съществуване на свободна воля. Този проблем е изтъкнат от физици като Сабине Хосенфелдер и Шон Карол: ако физиката управлява всичко, то свободна воля няма.

Квантовата физика навярно може да добави неопределеност към този въпрос, но това не променя същността му: ние си оставаме обекти, подчинени на законите на физиката.

От друга страна, появяват се доказателства в полза на свободната воля. Както отбелязва неврологът Кристи Л. С. Купър в книгата си „Съзнание и мозък“ (Discovery Institute Press, 2023 г.), някои мозъчни процеси изглежда сочат към елементи на свободна воля.

Като цяло Люис заема умерена позиция, признавайки, че ако съзнанието е еволюирало единствено на физическа основа, противоречията трудно биха могли да бъдат избегнати. Той изтъква, че еволюцията би могла да хвърли светлина върху тайните на съзнанието, въпреки че настоящите научни доказателства все още не подкрепят изцяло физикализма.

Люис подчертава, че нито един аспект на съзнанието не е лишен от физически мозък, което се потвърждава както от неврологията, така и от психиатрията. Въпреки това въпросът как точно мозъкът поражда съзнание остава загадка. Учените допускат, че съзнанието може да е фундаментална част от вселената, може би подобно на електромагнитното излъчване, а мозъкът играе само ролята на приемник.

Научните доказателства не подкрепят категорично физикализма и макар това да е важна новина, тя едва ли скоро ще стане повод за широка дискусия. В книгата „Безсмъртният ум“, която ще бъде публикувана на 3-ти юни 2025 г., се планира да бъдат разгледани множество такива случаи, които са несъвместими с традиционните материалистически възгледи.