Мъск настоява МКС да бъде изведена от орбита възможно най-скоро

Създателят, собственик и ръководител на SpaceX заяви, че Международната космическа станция е изпълнила мисията си и трябва да бъде свалена от орбита след максимум две години, за да може индустрията да се фокусира върху мисиите до Марс. Това изявление противоречи на плановете на НАСА и нейните международни партньори, които очакват станцията да работи поне до 2030 г. Политическите последици не закъсняха, като според слуховете предложението на Мъск е предизвикало остра реакция в Конгреса. Междувременно остават сериозни съмнения, че частните орбитални станции ще могат да заменят МКС до 2030 г.

„Време е да започнем да се подготвяме за свалянето на @Space_Station от орбита. Тя изпълни своето предназначение. От нея вече има съвсем малко допълнителна полза. Да отидем на Марс“, написа Мъск в X на 20-ти февруари.

Съобщението е било малко неясно. През лятото НАСА възложи на SpaceX договор на стойност 843 млн. долара за изграждане на космически кораб за контролирано спускане на МКС от орбита през 2030 г. С други думи, работата по „закриването“ на станцията вече е в ход. Един от репортерите попита Мъск дали смята, че е необходимо да се придържа към плана до 2030 г., или предлага станцията да бъде „поетапно закрита“ по-рано.

„Решението е на президента, но аз бих препоръчал това да стане възможно най-скоро, максимум след две години“, отговори Мъск.

С други думи, ръководителят на SpaceX, най-могъщият човек в космоса и един от най-могъщите хора в света, който сега работи с президента на Съединените щати, иска да се „отърве“ от космическата станция някъде в началото на 2027 г.

Политическата страна на въпроса не е никак лесна. Доналд Тръмп може да предложи закриване на станцията, но финансирането на космическия апарат за нейното сваляне (необходимо, за да се избегне падане на Земята) зависи от Конгреса. МКС има мощни поддръжници в Конгреса, включително сенатора Тед Круз, републиканец от Тексас, където се намира контролният център на станцията. Круз винаги е подкрепял проекта и според медиите е бил „бесен“ от изявлението на Мъск. Туитът на милиардера може да усложни утвърждаването на кандидатурата на частния астронавт Джаред Айзъксман за ръководител на НАСА. Още през следващата седмица той ще започне срещи със сенаторите, на които неминуемо ще се повдигне въпросът за бъдещето на МКС, което може да му създаде допълнителни трудности.

Изявлението на Мъск поставя в трудна ситуация и самата НАСА. Американската космическа агенция, както и повечето от нейните международни партньори, подкрепя идеята за продължаване на експлоатацията на станцията поне до 2030 г.

„Роскосмос“ възнамерява да продължи да работи на МКС до 2028 г. Като се има предвид, че САЩ и Русия управляват ключовите сегменти на станцията, съвместната работа между двете държави е предпоставка за продължаване на нейната експлоатация. Всъщност НАСА започна да използва пълноценно МКС едва от края на 2020 г., когато корабът Crew Dragon на SpaceX даде възможност да за транспортирането и доставянето на цялостни екипажи до станцията. Агенцията е планирала много научни изследвания и експерименти за следващите пет години.

Някои участници, включително Boeing, основен изпълнител на НАСА за поддръжката на станцията, изказват предположения, че станцията може да работи и след 2030 г. Конструкциите обаче са на повече от 25 години и НАСА все повече се притеснява от течовете в руските модули. След като МКС бъде закрита, агенцията планира да премине към частни космически станции в ниска орбита (програмата Commercial LEO Destinations). Четири компании вече получиха финансиране за разработването на такива проекти. Съществуват обаче съмнения относно способността на частните компании да ги построят и изстрелят до 2030 г. Повечето експерти смятат, че за изстрелването на поне една частна станция до тази дата НАСА ще се нуждае от значително увеличение на финансирането.

Мъск вероятно има своите причини да настоява за ранното „закриване“ на МКС. Той намеква, че средствата, които отиват за станцията, биха били много по-добре да бъдат изразходвани за марсианските изследвания.

Годишният бюджет на НАСА за МКС надхвърля 3 млрд. долара, като повече от половината от него се изразходва за транспорт, т.е. за доставка на товари и екипаж. През 2023 г. например НАСА е похарчила 1,76 млрд. долара за тази цел, като по-голямата част от тези пари са отишли при SpaceX за полетите на Dragon, понеже нейните космически услуги са несравнимо по-евтини от всичко друго. На теория отказът от операции на ниска орбита би могъл да освободи средства за Марс, но за това ще е необходимо съгласието на Круз и другите поддръжници на МКС в Конгреса.

Според медиите Мъск вероятно е казал на Тръмп, че НАСА не трябва да финансира частните космически станции в ниска околоземна орбита. По-скоро Мъск би могъл да предложи алтернативно решение, ако НАСА иска да поддържа своето присъствие там. SpaceX вече е готова да изведе в Космоса няколко следващи Starship. От друга страна Мъск може без особени трудности да разработи и създаде версия на Starship, която да осигури необходимото присъствие в ниска околоземна орбита.

И да, това би разрушило бизнес плановете на множество американски компании, които работят за осигуряване на тази възможност за НАСА. Но да напомним, че Мъск започва ревизия на НАСА, която в продължение на много години харчи огромни финансови средства без да предложи нещо съществено за тези пари.