Най-големият космически кораб на НАСА направи рядка снимка на Марс и неговите спътници заедно

Рядко се случва астрономите да получат едновременно изображение на Марс и неговите спътници — Фобос и Деймос. Но космическият апарат Europa Clipper е направил точно това.

Космическият апарат Europa Clipper на НАСА в момента лети, за да изучава Европа – спътникът на Юпитер. Когато през март тази година апаратът извърши маневра с гравитационно подпомагане около Марс, той тества функционалността на една от камерите си и засне рядка снимка на Червената планета и два от нейните спътници. На това изображение и трите обекта се виждат едновременно, пише Mashable.

НАСА публикува зашеметяваща и рядка снимка на Марс и двете му луни, Фобос и Деймос, направена от сондата Europa Clipper, докато през март извършва маневра с гравитационно подпомагане около Марс. Маневрата е необходима, за да може сондата на НАСА да промени траекторията на полета си, използвайки гравитацията на Марс, за да улесни достигането до основната си цел — спътникът на Юпитер Европа. Въпреки че изображението е направено през март, НАСА го споделя едва сега.

Марс, Фобос и Деймос са рядка гледка, която астрономите могат да видят заедно на една снимка. Изображението е помогнало и за тестването на инфрачервената камера на Europa Clipper, която ще помогне за по-подробно изучаване на Европа.

Това изображение на Марс, Деймос и Фобос е направено, когато сондата на НАСА е била на около 900 000 км от нея. Марс се вижда от дясната страна на изображението, където полюсът на планетата има студена полярна шапка, където температурата е около минус 120 градуса по Целзий. Фобос се вижда по-близо до Червената планета, а Демос е в горния ляв ъгъл на изображението. И двата спътника са 250 пъти по-слаби от Марс, така че учените е трябвало да увеличат яркостта им на изображението. Фобос и Деймос са снимани за първи път заедно от космическия кораб Mars Express през 2009 г.

Астрономите знаят сравнително малко за спътниците на Марс. Фобос е широк около 22 км, а Деймос е широк от 11 до 14 км. Учените казват, че спътниците са оформени като картофи.

Години наред учените спорят откъде идват тези луни. Една теория предполага, че гравитацията на Марс е привлякла два астероида към планетата. Друга теория предполага, че и двете луни са парчета от Марс, изхвърлени от удар преди милиарди години.

Мисията на Europa Clipper

Космическият апарат Europa Clipper е най-голямата сонда на НАСА. Размерът му, включително и слънчевите панели, е повече от 30 метра. Космическият апарат беше изстрелян през октомври 2024 г. и е планирано да пристигне на Юпитер през 2030 г. След това сондата на НАСА ще направи около 50 прелитания около Европа, за да изучи повърхността на спътника и неговата вътрешност. Тази мисия би трябвало да потвърди наличието на подземен океан вътре в Европа. Учените също така искат да разберат дали Европа може да е обитаема и дали там има извънземни живи организми.