Най-добрите програмисти на света: Джон Кармак – втора част

В първата част се спряхме върху професионалното развитие на един от най-талантливите програмисти на нашия век. Да продължим с Doom и другите идеи на Джон Кармак.

Въпросът за изграждането на BSP за рендиране в реално време занимава и Брус Нейлър, един от авторите на статията от 1980 г., който по-късно пише за този проблем в статията си от 1993 г. „Constructing Good Partitioning Trees“. Според Джон Ромеро Джон Кармак може би е научил за BSP дърветата от тази статия или най-малкото я е прочел. И след това генераторът на BSP-дървета е специално добавен към редактора на нива на Doom.

Джон Кармак не само оценява мощта на идеята, но и намира начин да реализира BSP дървета в реално време на процесори, които дори не могат да изпълняват операции с плаваща запетая. Това е значително постижение. И това не е единственият хак. Можете да прочетете за други майсторски хакове в „Черната книга на енджина Doom“ на Фабиен Санглар.

Някои експерти считат, че именно епизодът с разделянето на двоичното пространство е най-добрият пример за това защо Кармак се е превърнал в такава легендарна фигура в програмирането.

Имунитетът от прегаряне

Въпреки че известно време Джон тренира джудо и бразилско джиу-джицу, животът му не следва точно модния напоследък принцип на „баланс между работата и личния живот“. Както самият той казва, „балансът се надценява“. Бившата съпруга на Кармак се оплаква, че той е взел работния си компютър на медения месец и като цяло „изглежда, че постоянно отсъства“. В гореспоменатия подкаст Джон казва, че ако спите по осем часа в денонощието, можете да работите по сто часа седмично, като „подредите правилно приоритетите си“. Той също така отбелязва, че „ако продължавате да работите, преодолявайки намаляващата ефективност, можете да постигнете повече, отколкото ако спрете в този момент“.

Но когато програмирането е страст, която ви обхваща изцяло, какво би могло да е по-добро?

Важен момент обаче е, че Кармак винаги е бил изключително уравновесен и никога не е имал проблеми с емоционалната си нестабилност. Когато момчето било изпратено в изправителната колония, следователят отбелязал пълната му липса на емпатия. Изглежда, че Джон по природа е по-подходящ за изтощителна интелектуална работа от повечето хора на този свят. В тази връзка е подходящ един откъс от „Повелителите на Doom“:

„Кармак е човек на момента. Силната му страна бе концентрацията. За него времето съществуваше не като обещаващо бъдеще или сантиментално минало, а като настояще, което се състоеше от сложните задачи, решения, въображение и код. Той не пазеше нищо, което да му напомня за миналото – нито снимки, нито бележки, нито игри, нито компютърни дискети. Дори не пазеше копия на първите си игри – Wraith и Shadowforge. Нямаше училищен албум или списания с първите си публикации. Не пазеше нищо – само това, което можеше да му потрябва тук и сега. В спалнята на Кармак нямаше никакви допълнителни вещи, само лампа, възглавница, покривка за легло и купчина книги. Нямаше дори матрак. Единственото нещо, което беше взел от къщата, беше котката на име Мици (подарък от новото семейство), изключително отвратителна и готова да се изпишка върху всичко по всяко време…“

„Кармак често казваше на момчетата, че единственото, което го интересува, е да работи върху програмите и да има пари за пица и диетична кола, за да не умре от глад и жажда. Той не се интересува от управлението на голяма компания. Колкото повече ставаха бизнес задълженията като изпращане на поръчки и маркетинг, толкова повече го разсейваха от създаването на страхотни игри“.

Може би именно емоционалната стабилност на Кармак е неговият имунитет от прегарянето.

През 2000-те години Кармак се запалва по проектирането на ракети (Armadillo Aerospace, на снимката от фестивала за ракети X-Prize Cup през 2005 г.) и шлемове за виртуална реалност (Oculus Rift). Сега той прилага уменията си към по-интересната задача да създаде силен изкуствен интелект (Keen Technologies).

Мотивите за това решение са прости и логични. Джон Кармак смята, че появата на Artificial general intelligence (AGI) – Общ Изкуствен Интелект е „възможна“ и той лично има „ненулев шанс да допринесе“ за това изключително ценно изобретение. Изхождайки от тези условия, според логиката на Паскал, той е „длъжен да започне работа“.

Всъщност логиката на Паскал е интересна и на пръв поглед няма много общо с програмиста Кармак.

Паскал разсъждава по следния начин:

„Има ли Бог, или не. Към коя страна трябва да се стремим? Тук разумът нищо не може да реши. Разделя ни безкрайният хаос. На ръба на тази безкрайност се играе игра, чийто изход е неизвестен. На какво ще заложите вие?“.

В други свои трудове Паскал разглежда стратегиите на игрите с карти от математическа гледна точка. Тези трудове се базират на анализ на вероятностите на събитията, за да се избере оптималният размер на залога. За да се сравнят и изберат вариантите на действия (събития), които се случват с различна вероятност, трябва да се умножи възможната награда (печалба, премия, резултат) по вероятността на това събитие. Получените стойности могат да се сравняват за различните събития и да се съпоставят с разходите (залозите). Това е основата на теорията на игрите, която се развива още през ХХ век.