Най-късият ден в историята се очаква това лято

Физиците очакват това лято да видим най-краткия ден в историята.

Както отбелязва астрофизикът Греъм Джоунс, на 9, 22 юли или 5 август Земята би трябвало да направи най-бързото си завъртане около собствената си ос, счупвайки рекорда от миналата година. Лунната орбита влияе върху промените в продължителността на деня. Земята се върти по-бързо, когато Луната е далеч на север или на юг от екватора. На три прогнозирани дати през 2025 г. Луната ще бъде на най-голямо разстояние от екватора.

Земята прави пълно завъртане около собствената си ос за 86 хиляди и 400 секунди с грешка от около 1 милисекунда. Една милисекунда е 0,001 секунди. За сравнение, мигането на очите трае около 100 милисекунди.

Учените измерват фините промени в скоростта на въртене на нашата планета, използвайки атомни часовници. Преди 2020 г. най-краткият регистриран ден е бил -1,05 мс. Тоест, Земята е извършвала едно завъртане с 1,05 милисекунди по-бързо от обичайните 86 400 секунди. Оттогава нашата планета всяка година поставя рекорд за скорост на въртене с около половин милисекунда. Най-краткият ден от всички е бил -1,66 мс на 5 юли 2024 г.

Учените не знаят точните причини за ускорението на въртенето на Земята. Промените в скоростта на въртене на нашата планета зависят от много сложни фактори и по-специално от сложното движение на ядрото, както и от океаните и атмосферата. Повечето учени смятат, че това е нещо вътре във вътрешността на Земята. Моделите на океана и атмосферата не обясняват това огромно ускорение.

Луната всъщност забавя въртенето на Земята от милиарди години. Преди около 4,5 милиарда години земният ден е продължил между 3 и 6 часа. Приливните сили, причинени от Луната, са един от факторите, които карат Земята да губи инерция. Луната непрекъснато абсорбира част от ротационната енергия на Земята. 

В момента Луната прави една обиколка около Земята за около 27 дни. В даден момент скоростта на орбиталния период на Луната и въртенето на Земята ще се синхронизират, което означава, че Луната винаги ще бъде видима само от едната половина на планетата. Изследователите обаче прогнозират, че това няма да се случи поне 50 милиарда години. В този момент е възможно нито Земята, нито Луната да съществуват.