Най-скучният геоложки период на Земята е довел до появата на сложните форми на живот

Изследване на австралийски учени опровергава традиционното схващане за „скучния милиард“ – период от историята на Земята, белязан от минимална биологична и геологична активност. Оказва се, че тектоничните плочи на планетата далеч не са били неподвижни. Тяхното движение е довело до образуването на богати на кислород морета и до появата на първите еукариоти – организми, които по-късно са дали началото на растенията, животните и гъбите.

В периода преди 1,8 – 0,8 милиарда години континентите на Земята се сближават и разпадат няколко пъти. Първо се появява суперконтинентът Нуна (Колумбия), последван от Родиния. За да проучи този дълъг период, изследователски екип от Университета в Сидни разработи нов модел на тектониката на плочите, обхващащ 1,8 млрд. години от еволюцията на Земята. Те са го използвали, за да анализират въздействието на изместването на границите на плочите и континентите върху обмена на въглерод между мантията, океаните и атмосферата.

Когато Нуна започва да се разпада преди около 1,46 милиарда години, общата дължина на плитките континентални шелфове се увеличава повече от два пъти до около 130 000 километра. Този процес най-вероятно е благоприятствал развитието на обширни, богати на кислород топли морета – идеална среда за размножаване на първите сложни организми.

В същото време вулканичните емисии на въглероден диоксид са намалели. По това време въглеродът се е съхранявал в океанската кора чрез взаимодействието на морската вода с горещите скали по средноокеанските хребети. При този процес СО2 се е отделял от водата и се е задържал във варовиковите седименти, като е блокирал въглерода, който иначе би затоплил планетата, пише Science Daily.

„Този двоен ефект – намалено вулканично отделяне на въглерод и увеличено геоложко съхранение на въглерод – охлажда климата на Земята и променя химическия състав на океана, създавайки условия, подходящи за еволюцията на по-сложни форми на живот“,

казва Адриана Дуткевич, съавтор на изследването.

Вкаменелостите показват, че първите еукариоти – живи организми, чиито клетки съдържат ядра – са се появили точно когато континентите са се разделили и плитките морета са се разширили. Обширните континентални шелфове и плитките морета са се превърнали в ключови екологични инкубатори, които са осигурявали стабилна морска среда с повишено съдържание на хранителни вещества и кислород. Това трябва да е било от решаващо значение за развитието на по-сложни форми на живот на нашата планета, смятат учените.