НАСА идентифицира 17 екзопланети с потенциални подповърхностни океани

Както е добре известно, животът се нуждае от вода. Поради тази проста истина астрономите и астробиолозите съвсем естествено насочиха усилията си към откриването на екзопланети, на които може да има течни океани. Водата в течна форма може да съществува на повърхността на планетата, където пряката топлина от звездата-домакин я предпазва от замръзване, но тя може да съществува и под повърхността на планетата, където вътрешните източници на топлина могат да поддържат течни, подповърхностни океани.

В нов анализ НАСА показа, че при 17 открити екзопланети може да има подповърхностни океани, скрити под дебел слой лед. Тези светове, подобно на ледените спътници на Юпитер, биха могли да бъдат обещаващи места за търсене на биосигнатури – химически признаци на живот.

Въпреки че точният състав на тези светове остава неясен, оценките на температурата на повърхността им от предишни изследвания показват, че те са значително по-студени от Земята. Освен това всеки от тях има по-ниска плътност от Земята, въпреки че са с приблизително същия размер като нашата планета.

„Нашият анализ показва, че тези 17 свята може да имат покрита с лед повърхност, но все още получават достатъчно вътрешна топлина от разпадането на радиоактивните елементи и приливните сили от звездите-домакини, за да поддържат вътрешни океани“, казва Лин Куик от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА.

С други думи, макар че звездите-домакини може да не осигуряват достатъчно топли условия за поддържане на течна вода на повърхността им, тези планети може да имат процеси, които могат да генерират топлина под повърхността им. Например разтягането и компресирането на скалите в планетата в резултат на гравитационното взаимодействие с нейното „слънце“ може да осигури значително количество вътрешна топлина – достатъчно, за да се поддържа подповърхностен океан. Радиоактивният разпад на тежките елементи в ядрото на планетата също може да осигури вътрешна топлина.

„Благодарение на вътрешното нагряване всички планети в нашето изследване могат да демонстрират криовулканични изригвания под формата на подобни на гейзери шлейфове“, казва Куик. Криовулканизмът означава, просто казано, ледени вулкани.

Проучването се основава на това, което знаем за гейзерната активност на двата спътника на Юпитер – Европа и Енцелад. Двете екзопланети, посочени в изследването, Proxima Centauri b и LHS1140 b, са особено обещаващи кандидати за наличие на океани в близост до повърхността.

„Тъй като нашите модели предвиждат, че океани могат да бъдат открити сравнително близо до повърхността на Proxima Centauri b и LHS 1140 b, а степента на активност на гейзерите на тези планети може да надхвърли тази на Европа със стотици до хиляди пъти, телескопите вероятно ще открият геоложка активност на тези планети“, казва Куик.

При последващи наблюдения на тези светове астрономите възнамеряват да запишат емисионните спектри на светлината, преминаваща през атмосферите на тези планети. Химикалите и молекулите, изхвърлени в атмосферата в резултат на криовулканичната дейност, могат да дадат сведения за това дали в студените, тъмни дълбини на тези светове може да съществува живот.