НАСА изисква минимум 15 изстрелвания на Starship, за да бъде мисията Artemis III успешна

Съгласно договора с НАСА SpaceX трябва да проведе безпилотен тестов полет до лунната повърхност преди старта на „Артемис III“ (Artemis III), за да демонстрира възможността за безопасно кацане. Този полет трябва да се осъществи през следващата година, една година преди мисията Artemis III в края на 2025 г.

SpaceX вече изгражда две съоръжения за изстрелване на Starship – едно в Тексас и едно във Флорида. Всички тестови полети на Starship, включително първият орбитален полет на 20 април 2023 г., са изстреляни от площадката Starbase в Бока Чика, Тексас, като изстрелването на 18-ти ноември също се състоя оттам. Предвид високия темп на изстрелванията SpaceX изгражда второ съоръжение на площадката 39А на космическия център „Кенеди“, наета от НАСА. SpaceX вече разполага с площадка за изстрелване на Falcon 9 и Falcon Heavy на това място.

Когато Хокинс беше попитана за стартовия комплекс дали Starship HLS ще бъде изстрелван от Тексас или от Флорида, тя каза, че системата изисква многократни изстрелвания за попълване на запасите от гориво, така че изстрелванията ще трябва да се извършват както от площадката в Тексас, така и от тази във Флорида.

„Една от сложностите и предизвикателствата, свързани със Starship, е необходимостта от многократно зареждане с гориво. За да се спази необходимият график и ефективно да се управляват нивата на горивото и други фактори, са необходими бързи последователни доставки на гориво“, отговори Хокинс.

Това ще наложи използването както на площадката на Starbase, така и на космическия център Кенеди. Полетът на самия модул е около половината от тази последователност на изстрелване.

Планът на SpaceX за зареждане на Starship с гориво в Starbase в околоземна орбита е известен от самото начало, но броят на необходимите изстрелвания не бе уточнен нито от НАСА, нито от SpaceX.

Всички тези изстрелвания са само за модула за кацане. Екипажът ще пътува до Луната в капсулата Orion на НАСА, изстреляна с ракетата Space Launch System на НАСА. За разлика от Starship, SLS е способна да достави космически кораб директно в лунна орбита. За SLS не е необходимо презареждане с гориво, но тази ракета е за еднократна употреба, за разлика от Starship.

Капсулата Orion и модулът за кацане Starship HLS ще бъдат съединени в лунна орбита. Екипажът ще се прехвърли на Starship, за да пътува до лунната повърхност и обратно, а след това ще се върне на Земята.

НАСА е избрала Blue Origin за втори доставчик на модула за кацане на HLS, като се започне с мисията Artemis V, планирана за следващото десетилетие. За него също е планирано зареждане с гориво в космоса, но то ще бъде по-близо до Луната, а не в околоземна орбита.

Председателят на Комитета Уейн Хейл, бивш ръководител на програмата за совалки, отбелязва, че новите системи, които се разработват за изследване на Луната и достигане до Марс, са с много по-сложни архитектури от лунната програма Apollo. Макар че и тези технологии са изправени пред предизвикателства, те играят важна роля в дългосрочното изследване на космоса:

„Това е по-сложна архитектура на проекта, отколкото просто да се повтори сценарият Apollo с кратки кацания, залепване на флагове и следи от стъпки, но тя е от решаващо значение за дългосрочното изследване на космоса“.

„Хората се питат какво не беше наред с „Аполо“. Проблемът е, че това се случи преди 50 години. Цялата нова концепция се основава на идеите за дългосрочност и устойчивост. Тук няма състезание само в това да бъдеш първият, който ще кацне и ще забие знамето си, а се изгражда цяла инфраструктура и архитектура за възможното бъдеще на пътуванията из Слънчевата система. Разбира се, всичко е много по-сложно“ – заяви Уейн Хейл

Джим Фрий все още ръководи ESDMD (въпреки че миналата седмица НАСА обяви, че в края на годината той ще стане най-високопоставеният цивилен служител в агенцията). Основната му теза е, че всички мисии на „Артемида“ се движат напред, но изстрелването на следващата мисия, „Артемида II“, ще бъде отложено, докато системата стане напълно оперативна

Основният фокус на НАСА сега е да разследва причината за повредата на защитната обвивка на „Орион“ по време на мисията „Артемис I“, когато имаше непредвидена повреда на някои компоненти на защитната система Avcoat. Предварителните резултати се очакват до пролетта на 2024 г.

Но наред с техническите предизвикателства съществува и бюджетна несигурност, която е една от най-големите пречки пред мисията „Артемида III“. Фри подчертава значението на бюджетната стабилност, тъй като това ще позволи програмата да бъде управлявана по-добре. Засега НАСА работи с временна резолюция, а уреждането на бюджета ще се определя от работата на Конгреса. Сложната международна обстановка силно се отразява на бюджета на САЩ като цяло, а това естествено, оказва влияние и на финансирането на космическите изследвания.

Хейл отбелязва, че стабилността на бюджета е ключов рисков фактор за всяка програма, тъй като е трудно да се планира и развива програма, когато не се знае какви финансови ресурси ще бъдат на разположение. Той изразява надежда, че бюджетната стабилност ще се превърне в приоритет, тъй като това ще позволи по-ефективно управление на програмата и постигане целите на космическите изследвания.